Определение № 6035 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4991/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Й. И. Н. от гр. Варна против Определение №3257/24.03.2025 г., постановено по адм. дело №329/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу писмо с изх. №РД25002530ВН-001ВН/10.02.2025 г. на Заместник-кмета на община Варна и производството по адм. дело №329/2025 г. е било прекратено. Жалбоподателката излага доводи, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответната страна – Заместник-кмета на община Варна не взима становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, шесто отделение намира подадената частна жалба в срока по чл.230 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С Определение №3257/24.03.2025 г. постановено по адм. дело №329/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, поправено с Определение №3439/27.03.2025 г., е оставена без разглеждане жалбата на Й. И. Н. от гр. Варна срещу писмо с изх. №РД25002530ВН-001ВН/10.02.2025 г. на Заместник-кмета на община Варна и производството по делото е прекратено. Изложени са мотиви, че жалбата на Й. Н. е недопустима, тъй като е подадена срещу писмо, което не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Определение е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Следователно, за да се приеме един акт за административен, е необходимо с неговото издаване административният орган властнически и едностранно да създава, изменя или прекратява права или задължения за неговите адресати. Оспореното писмо на Заместник-кмета на община Варна съдържа указания и разяснения до адресата – Й. Н., по повод отправено от нея искане за настаняване в общинско жилище. Съдът правилно е приел, че жалбата на Й. Н. е недопустима, тъй като е подадена срещу документ, който не представлява индивидуален административен акт по смисъла на закона. Писмото, срещу което е подадена жалбата, има само уведомителен характер – то не създава права или задължения, не засяга законни интереси и не води до правни последици за жалбоподателя. С оглед липсата на тези белези, съдът правилно е заключил, че актът не подлежи на съдебен контрол и няма основание да разглежда жалбата по същество, поради наличие на хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК. Воден от горното и на осн. чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение