Определение № 6 от 04.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5046/2017 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 4967/03.10.2017 на Благоевградския окръжен съд по ч.гр.д. № 692/2017, с което е потвърдено определение № 2337/19.04.2017 на Разложкия районен съд по гр.д. 346/2017 за прекратяване на производството по предявения иск. Недоволен от определението е жалбоподателят Е. с. на сграда с идентификатор ....., Б., представляван от адв. В. Д. от САК, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за компетентността на български съд, след подадено възражение по европейска заповед за плащане, да разгледа иск срещу етажен собственик с обичайно местопребиваване в страна-членка на ЕС за съществуването на вземане, произтичащо от разходи за поддръжка на общите части на сграда. Ответницата по жалбата С. Л. Д. от Великобритания, представляван от адв. К. В. от ВАК прави отвод за недопустимост на частната касационна жалба на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че предмет на предявения иск е парично вземане за 650 евро, намира, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване с частна жалба, тъй като решението по такъв иск не би подлежало на касационно обжалване. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение