Определение № 60 от 27.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 393/2018 г.

Производството по делото е образувано въз основа на разпореждане от 04.04.2018 г. по нчхд № 4783/2018 г. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено съдебното производство, повдигнат е спор за подсъдност, като същевременно с това алтернативно е отправено и искане към ВКС за определянето на друг, равен по степен съд на основание чл.43, т.1 от НПК. Прокурорът от ВКП в представеното писмено становище е посочил, че компетентен да разгледа делото е РС - София, но доколкото частният тъжител, подсъдимият и поисканите свидетели живеят в съдебния район на РС - Айтос делото следва да се разгледа от този съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По частна тъжба на Д. М. от [населено място], [община] против Д. Т. от [населено място] е образувано нчхд № 510/2017 г. по описа на РС - Айтос. С разпореждане от 23.10.2017 г. на административния ръководител е даден ход на тъжбата и по делото са проведени три съдебни заседания. На последното от тях, след като е приел, че тъжбата вече е конкретизирана съдът е прекратил наказателното производство по две от обвиненията – съответно на основание чл.24, ал.5, т.2 вр. с чл.81, ал.3 от НПК и чл.24, ал.5, т.4 от НПК. По трето обвинение – за отправени от подсъдимия клеветнически твърдения спрямо частния тъжител като част от сигнал, депозиран пред Министерство на земеделието, храните и горите, съдът е приел, че компетентен да разгледа делото е РС - София, поради което и на основание чл.42, ал.2 от НПК е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на компетентния според него съд. В разпореждането от 04.04.2018 г. съдията - докладчик от СРС е приел, че прекратяването на съдебното производство след проведени три съдебни заседания е проява на необоснован формализъм и абсолютизиране на правилата за подсъдност, без да се отчитат другите възможни хипотези на чл.43 от НПК. При тези данни настоящият състав на ВКС счита, че съдията-докладчик от СРС не е изложил каквито и да било правни съображения относно липсата на собствена компетентност да се произнесе по същество, а по-скоро е приел контролни правомощия по отношение правилността на изразеното от изпращащия съд становище, каквито той в действителност не притежава. От друга страна, съдията от РС - Айтос в качеството си на докладчик недопустимо е насрочил делото с разпореждане от 27.10.2017 г. в открито съдебно заседание, без да е изпълнил правомощията си, посочени в чл.247а ал.2 и ал.3 от НПК. При това процесуално развитие на делото, след като веднъж съдията от РС - Айтос е приел, че делото му е подсъдно, извършеното впоследствие четири месеца по-късно прекратяване на наказателното производство за част от обвиненията, не води до промяна на подсъдността. На тази основа касационният състав приема, че в случая делото следва да бъде разгледано и решено от РС - Айтос. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение