Определение № 115 от 16.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 877/2019 г.

Производството е по чл. 351, ал. 6 от НПК и е образувано по жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец Р. П. Г. против разпореждане № 2363/ 19.07.2019 г. на съдия от Софийски градски съд, с което е била върната касационната жалба срещу гражданскоправната част на въззивно решение № 513/04.06.2019 г., постановено по ВНОХД № 5791/2018 г. В жалбата се поддържа, че съдебният акт, срещу който жалбоподателят е подал жалба, подлежи на касационна проверка в частта му относно произнасянето по гражданския иск по правилата на ГПК. Претендира се отмяна на разпореждането и връщане на делото с указания за администриране на касационната жалба против решението в гражданската му част. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че връщането на касационната жалба е законосъобразно, тъй като е обжалвано въззивно решение единствено в частта, с която е била потвърдена гражданската част на първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, след като разгледа жалба и материалите по делото, намери следното: С присъда от 01.10.2018 г., постановена по НОХД № 22721/2016 г. от Софийски районен съд, подсъдимият Г. В. Б. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 134, ал.1, т. 1 във вр. с чл.128, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен предявеният от Р. Г. граждански иск за сумата от 100 000 лева - обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от деянието. По жалба на частния обвинител и граждански ищец е образувано ВНОХД № 5791/2018 г. по описа на Софийски градски съд. С решение № 513 от 04.06.2019 г., постановено по това дело, съдът отменил първоинстанционната присъда в наказателната част поради изтекла давност за наказателно преследване на основание чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК, за каквото прекратяване е имало изрично заявление от подсъдимия. В гражданската част е потвърдил присъдата. Въззивното решение е било атакувано от повереника на гражданския ищец единствено в частта, с която е потвърдена присъдата за отхвърляне на предявения граждански иск. Жалбата е неоснователна. Предметът на касационното обжалване е регламентиран в чл. 346 от НПК, където изчерпателно са изброени съдебните актове, които могат да бъдат проверени по този ред. Съгласно нормата на чл. 88, ал.1 от НПК гражданският иск в наказателното съдебно производство се разглежда по реда на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилагат разпоредбите на ГПК. При наличието на изрични разпоредби в НПК, предвиждащи кои актове подлежат на касационна проверка, ГПК е неприложим. Жалбата, подадена от повереника на гражданския ищец и частен обвинител, изрично е очертала обхвата на касационното обжалване до частта на въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда относно отхвърления с нея граждански иск. А такуваната от жалбоподателя част на съдебния акт е решение, постановено в хипотезата на чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК. Съобразно очертания в чл. 346 от НПК предмет на касационен контрол потвърдителните решения на окръжния (Софийския градски) съд, постановени като въззивна инстанция, не подлежат на обжалване по касационен ред. Въззивният съд се е съобразил с правилата, относими към подлежащите на касационно обжалване съдебни актове, затова и разпореждането му следва да се остави в сила. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение