Определение № 13224 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11662/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. А. А. от гр. Варна срещу Определение №11523 от 23.10.2025 г. на Административен съд - Варна по административно дело №2464/2025 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на С. А. А. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №GPAM-10004 от 14.10.2025 г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР), гр. Варна, с която на А., на основание чл. 171, т. 1, б. "з", „гг“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца“. Частният жалбоподател – С. А. А., счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Излага фактите по делото и сочи, че първоинстанционният съд не е взел предвид представените доказателства, касаещи участието му на изложение в гр. Истанбул, за сключване на сделки от представляваното от него дружество. Невъзможността му да присъства на това изложение би довело до значителна и трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Ответникът по частната жалба – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От представените по делото доказателства се установява, че със Заповед №GPAM-10004 от 14.10.2025 г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Варна, на С. А. А. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца“. Заповедта е получена от А. на 14.10.2025 г. На 15.10.2025 г. С. А. А. е подал жалба срещу Заповед №GPAM-10004 от 14.10.2025 г. в която се съдържа и особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорваната заповед. За да отхвърли искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед №GPAM-10004 от 14.10.2025 г., първоинстанционният съд е приел, че от представените доказателства единствено се установява фактът за необходимост от пътувания при извършването на дейността на управляваното от жалбоподателя търговско дружество. Съдът е посочил, че дори да е вярно твърдението, че единствено А. е компетентен да сключва съответните търговски сделки, то тази дейност не е неразривно свързана с дейността по управление на МПС, доколкото последната може да бъде упражнявана от други служители на дружеството притежаващи необходимото СУМПС – в случая не е доказан персоналният състав на "Гоу фиш" ЕООД, както и фактът, че от него единствено А. притежава СУМПС. От друга страна, невъзможността на А. лично да управлява МПС не води безусловно до настъпването на значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че искането е неоснователно и го е отхвърлил (не го е уважил). Изводът на съда е правилен. С оспорваната заповед, спрямо А. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", „гг“ ЗДвП. В съответствие с чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. Независимо от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, за да не лиши правото на съдебна защита от ефект законодателят е предвидил възможност съдът да спре предварителното изпълнение. Предпоставките, при които това може да стане, са нови факти и обстоятелства, такива, които са настъпили след издаването на акта, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на молителя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип, тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Твърденията на частния жалбоподател за значението на СУМПС за дейността му сам по себе си не обосновава автоматично наличието на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение. Както правилно приема и първоинстанционният съд, по делото не са представени доказателства, че дейността по управление на МПС е неразривно свързана с дейността по сключване на сделки и участие в изложение в гр. Истанбул, Република Турция. По делото не са представени доказателства за персоналния състав на представляваното от А. дружество, както и фактът, че само той от целия състав притежава СУМНС. Отделно от изложеното, пътуването на жалбоподателя може да бъде реализирано и с друг транспорт, различен от лек автомобил. С оглед на горното частният жалбоподател, както обосновано приема съдът, не е доказал наличието на значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на оспорената заповед му причинява, поради което изводът на съда за неоснователност на искането е правилен. Обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд