Определение № 103 от 24.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4279/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от частен съдебен изпълнител В. Й. М., чрез адв. В. М. В., срещу определение № 50213 от 28. 09. 2022 г. по ч. гр. д. № 2560/2022 г. на ВКС, 1 г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от ЧСИ В. Й. М. частна касационна жалба срещу определение № 561 от 16. 06. 2022 г. по в. ч. гр. д. № 306/2022 г. на Русенския окръжен съд и е прекратено производството по ч. гр. д. № 2560/2022 г. на ВКС, 1 г.о. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на състава на ВКС за разглеждане по същество на частната касационна жалба, поддържана само в частта, с която е поискано отмяна на отказа за вписване на постановление за възлагане на недвижим имот № 5905/26. 04. 2022 г., но не и в частта, с която е поискано да бъде върната преписката на съдията по вписванията за извършване на вписване на постановлението за възлагане (съгласно становище вх. № 7240/07. 09. 2022 г.). Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. С обжалваното определение състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената от ЧСИ В. Й. М. частна касационна жалба срещу определение № 561 от 16. 06. 2022 г. по в. ч. гр. д. № 306/2022 г. на Русенския окръжен съд, потвърждаващо отказа на съдията по вписванията при Служба по вписванията гр. Русе за вписване на постановление за възлагане на недвижим имот № 5905/26. 04. 2022 г. по изп.д. № 20218330400222 по описа на ЧСИ В. М., обективирано в определение от 17. 05. 2022 г. по преписка вх. № 5854/17. 05. 2022 г. За да достигне до извод за недопустимост на частната жалба, съставът на ВКС е съобразил, че с писмо от 04. 08. 2022 г. постановилата отказа за вписване съдия по вписванията при РРС А. К. е уведомила ВКС, че постановлението за възлагане вече е вписано на 29. 07. 2022 г., по заявление вх. № 9645/29. 07. 2022 г. Със становище вх. № 7240/07. 09. 2022 г. частният съдебен изпълнител е заявил, че поддържа частната касационна жалба само в частта, с която е поискано отмяна на определението на окръжния съд и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията да извърши вписване на постановление за възлагане на недвижим имот № 5905/26. 04. 2022 г. по изп.д. № 20218330400222 по описа на ЧСИ В. М., но не и в частта, с която е поискано да бъде върната преписката на съдията по вписванията за извършване на вписване на постановлението. При тези данни съставът на ВКС е приел, че с извършеното вписване на постановлението за възлагане целта на охранителното производство, образувано по заявлението на жалбоподателя за вписване, е постигната, а това води до липса на предмет на подадената частна касационна жалба, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Определението е законосъобразно. Обжалването на актове, издадени в охранително производство, е въззивно. Ако приеме за основателна жалбата срещу отказа на съдията по вписванията да впише постановлението за възлагане, съдът е длъжен да разпореди на съдията по вписванията да извърши вписването, тъй като целта на обжалването е да се удовлетвори искането на заявителя, като се окаже необходимото съдействие за вписване на акта. Законът не предвижда възможност по реда на обжалването на отказ на съдията по вписванията само да се констатира незаконосъобразност на отказа и същият да се отмени, без да се разпореди извършване на вписването. Искането в този смисъл на частния жалбоподател е неоснователно. Вписването на постановлението на възлагане има само оповестително действие, което вече е постигнато с извършеното в хода на обжалването вписване. С удовлетворяване на искането за вписване целта на охранителното производство е постигната, а обжалването на отказа е безпредметно и лишено от правен интерес. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение