Определение № 377 от 15.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11530/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „МД строй 07“ ЕООД, гр. София против определение № 13423 от 31.07.2024 г. по адм. дело № 5531/2023 г. на Административен съд София – град. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като е налице бездействие на кмета на Столична община като административен орган по задължения, произтичащи от нормативни актове. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Претендира направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Столична община оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила, като на общината се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд София- град е образувано по искане на частния жалбоподател „МД строй 07“ ЕООД, по реда на чл. 256 АПК против бездействието на кмета на Столична община по задължения, произтичащи от чл. 38 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община за укрепване и възстановяване на уличната инфраструктура на бул. „Осми декември“, в участъка на УПИ I- 5448,5449 и УПИ II-5448, кв. 170а, гр. София, собственост на дружеството. Съдебният състав приема, че разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК се неприложими, тъй като не е налице бездействие на административния орган по задължения, произтичащи от разпоредбата на цитираната наредбата, както и от чл. 16 от Закона за общинската собственост и от чл. 11, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата за общинската собственост. Излага съображения и за липса на правен интерес от търсената защита. При тези факти Върховният административен съд, второ отделение стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Крайният извод на административния съд за недопустимост на производството е правилен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. Разпоредбата на чл. 256 регламентира оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия и дейност, като предвиждат две хипотези: оспорване на бездействия по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт (чл. 256, ал. 1) и оспорване на неизвършването на фактически действия, които органът е длъжен да предприеме по силата на закона (чл. 256 ал. 2). В случая административният съд правилно приема, че искането се основава на чл. 256, ал. 1 АПК – оспорване на бездействия по задължения, произтичащи от нормативен акт. Разпоредбата е насочена към преодоляване на фактическото бездействие на административен орган по конкретно задължение и намира приложение, когато задължението произтича пряко от правна норма при настъпване на определен юридически факт. В случая, както първоинстанционният съд правилно приема, искането по реда на чл. 256, ал. 1 АПК е недопустимо. Защитата по чл. 256, ал. 1 АПК е приложима за неизпълнение на фактически действия, произтичащи пряко от правна норма, а в случая всички дейности, свързани със строителство, ремонт, реконструкция на улици и пътна инфраструктура са опосредени от индивидуални административни актове, издавани от органи на общинската администрация, като актове по планиране, финансиране, възлагане, издаване на строителни книжа по реда на ЗУТ, т.е. според нормативните актове дейностите по управление на пътищата (чл. 19, ал. 2 ЗП) изискват изпълнение на правни, а не на фактически действия. Освен това, както административният съд правилно приема, разпоредбата на чл. 38 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община, на която подателят на искането се позовава, не съдържа задължения за фактически действия, които кметът на Столична община като административен орган е длъжен да изпълни, а предвижда общо, че дейностите по ремонт и поддържане на общинските пътища се извършват от специализирано звено на общината. Такива задължения не произтичат и от разпоредбите на чл. 16 ЗОС и от чл. 11, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата за общинската собственост, които регламентират, че поддържането и ремонтите на имотите - общинска собственост, се извършват от лицата, на които са предоставени за управление, като необходимите средства се предвиждат ежегодно по бюджета. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице бездействие на кмета на Столична община като административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт и защитата по чл. 256, ал. 1 АПК е недопустима, а изводите на административния съд за оставяне на искането на „МД строй 07“ ЕООД без разглеждане и прекратяване на съдебното производство са правилни. Възражението на частния жалбоподател, че с обжалваното определение съдът препятства реализирането на правната му защита, е неоснователно. Действително, съгласно чл. 127, ал. 1 АПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона и в разумен срок всяко подадено пред тях искане. Съдът е обвързан от искането с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 126 АПК), като в случая правилно е прието, че фактическите обстоятелства, правното основание и заявеният от „МД строй 07“ ЕООД петитум сочат на защита по реда по чл. 256, ал. 1 АПК. В рамките на предмета, очертан от подателя, съдът проверява редовността и допустимостта на жалбата или искането (чл. 158, ал. 1 АПК и чл. 159 АПК). Съдът няма правомощия да подменя волята на страната и служебно да я насочва за реда, по който следва да получи защита. Ето защо доводите частния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че кметът на Столична община се представлява в настоящото производство от юрисконсулт, който представя писмен отговор по частната жалба и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, настоящият съдебен състав приема, че частният жалбоподател „МД строй 07“ ЕООД следва да заплати на Столична община, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,