Определение № 380 от 12.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 361/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. и А. С. от София против определение № 31/18.03.2010 г. по т.д. № 1080/2009 г. на ВКС-ІІ т.о., с което се оставя без разглеждане молбата на С. за отмяна по чл.303,ал.1,т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 1103/18.02.2009 г. по ч.гр.д. № 5513/2008 г. на СГС, с което се оставя без уважение жалбата на Д. С. срещу действията на ЧСИ П. М. по изп.д. № 80/2008 г. по реда на чл.333 и сл. ГПК-отм. С обжалваното определение е прието, че на отмяна подлежат само актовете, които се ползуват със СПН-т.2 ППВС 2/77 г. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното определение е правилно. Решението не подлежи, както на обжалване-чл.334,ал.4 ГПК-отм., така и на отмяна, тъй като с него СПН не е създадена. По аргумент за противното от Р № 90/1.11.72 г. на ОСГК на ВС, когато се поставя въпрос за неподлежащи на обжалване действия на съд.изпълнител, отмяната е неприложима-опр. по ч.т.д. № 213/2009 г. на ВКС-І т.о. След като решението по начало е окончателно и не подлежи на отмяна, правно ирелевантен е довода на частните жалбоподатели, че в обжалваното определение липсвали мотиви и диспозитив по другото основание за отмяна посочено в молбата-чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Отделно от това, молителите са могли да искат допълване на определението. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.