Определение № 416 от 02.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2292/2020 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 407, ал. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 8670/18.06.2020 година, подадена от Столична община, срещу разпореждане от 14.03.2019 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по в. гр. д. № 1737/2017 година. С обжалваното разпореждане съставът на Софийския апелативен съд е постановил да бъде издаден изпълнителен лист на И. Р. А. за сумата от 607 605.00 лева по иск с правно основание чл. 190, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД и за сумата от 45 850.00 лева по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като въз основа на него в полза на А. е издаден изпълнителен лист от 19.04.2019 година за сумата от 607 605.00 лева, представляващи намаление на цената, платена по договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 05.05.2005 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2015 година до окончателното плащане и за сумата от 45 850.00 лева, представляващи мораторна лихва за забава върху главницата от 607 605.00 лева, за периода от 12.06.2014 година до 09.03.2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2015 година до окончателното плащане. С подадената от Столична община частна жалба горното разпореждане на Софийския апелативен съд се оспорва в частта му, с която е постановено издаването на изпълнителен лист за законната лихва върху сумите от 607 605.00 лева и от 45 850.00 лева, считано от 09.03.2015 година до окончателното плащане. Изложени са твърдения, че в диспозитива на влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд няма произнасяне по исковете за заплащане на законни лихви върху сумите за периода от 09.03.2015 година до окончателното плащане. Затова е поискано обжалваното разпореждане да бъде отменено в тази му част и да се постанови друго, с което искането за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху двете суми за периода от 09.03.2015 година до окончателното плащане да бъде оставено без уважение. Ответникът по частната жалба И. Р. А. е подал отговор на същата с вх. № 72 173/05.08.2020 година, с който е изразил становище, че подадената от Столична община частна жалба е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Въз основа на горепосочения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20208390400312 на И. М.-К.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители. По същото е изпратена покана за доброволно изпълнение до Столична община, която е била връчена на 09.06.2020 година. Самата покана е с изх. № 4461/08.06.2020 година, а частната жалба на Столична община е с вх. № 8670/18.06.2020 година, поради което е спазен установения в разпоредбата на чл. 407, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения: С първоинстанционното решение № 9514/23.11.2016 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 1-ви състав, постановено по гр. д. № 3125/2015 година Столична община е била осъдена да заплати на И. Р. А. на основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД сумата от 607 605.00 лева, представляваща намаление на цената, платена по договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 05.05.2005 година; сумата от 155 819.00 лева, представляваща обезценка на имота; сумата от 272 470.96 лева, представляваща полезни и необходими разноски за запазване, поддържане и подобряване на имота, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 09.03.2015 година до окончателното плащане. Това решение е било частично отменено с решение № 681/22.03.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 1737/2017 година в частта му за сумите от 155 819.00 лева и от 272 470.96 лева, както и за сумата от 2356.00 лева, присъдени на основание чл. 191, ал. 1 от ЗЗД, като е постановено друго, с което тези искове са били отхвърлени. В частта относно сумата от 607 605.00 лева първоинстанционното решение е било потвърдено. С оглед на тези изменения на първоинстанционното решение последното е било частично изменено и в частта му,с която Столична община е била осъдена да заплати на И. Р. А. сумата от 87 305.29 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху всички главници от общо 1 038 250.00 лева за периода от 12.06.2014 година до 09.03.2015 година, като е отхвърлил иска в тази му част за сумата над 45 850.00 лева до уважения размер от 87 305.29 лева. С определение № 439/19.05.2020 година, постановено по гр. д. № 3511/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о. въззивното решение на Софийския апелативен съд не е било допуснато до касационно обжалване. Предвид горното частната жалба на Столична община е неоснователна в частта й относно лихвата за забава върху сумата от 607 605.00 лева за периода от 09.03.2015 година до окончателното плащане. Наистина в решението на Софийския апелативен съд няма изричен диспозитив за задължението за заплащане на такава лихва върху сумата. Такава обаче е присъдена с първоинстанционното решение, като въззивният съд не е отменил изрично същото в тази му част. Видно от въззивното решение съставът на Софийския апелативен съд е приел, че е сезиран с въззивна жалба само срещу онази част от първоинстанционното решение, за която има изрично произнасяне в диспозитива на решението на втората инстанция. В същото изрично е посочено, че в останалата част, тази която не е предмет на въззивното производство, решението на Софийски градски съд е влязло в сила. С оглед на това може да бъде прието, че въззивният е счел, че в частта му относно законната лихва за забава върху главницата за периода от 09.03.2015 година до окончателното плащане първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. Този нейн извод не е оспорван от Столична община, като същата не е направила и искане за допълването на въззивното решение с изричното произнасяне за дължимостта на тази лихва. Наистина задължението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е акцесорно и подаването на въззивна жалба срещу задължението за главницата води до висящност и на спора за задължението за лихва за забава, макар и последното да не е изрично оспорено в жалбата. Предвид на това потвърждаването на първоинстанционното решение в частта му за главницата води до потвърждаване и на задължението за заплащане на лихва за забава за периода от датата на предявяването на иска до окончателното заплащане. Затова е налице произнасяне и по отношение на задължението за законна лихва за забава върху сумата от 607 605.00 лева за периода от 09.03.2015 година до окончателното плащане и изпълнителен лист за същата може да бъде издаден. Още повече, че в случаите когато въззивният съд издава изпълнителен лист за дадено задължение той трябва да го издаде за цялото задължение-така както същото следва от въззивното и от първоинстанционното решение, а не само за частта му, която е била предмет на въззивното решение. Затова в обжалваното разпореждане на Софийския апелативен съд трябва да бъде потвърдено в тази му част. Що се отнася до сумата от 45 850.00 лева, то тя представлява законната лихва за забава върху сумата от 607 605.00 лева за периода от 12.06.2014 година до 09.03.2015 година, поради което върху нея не може да се дължи законна лихва за забава предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. С оглед на това върху същата не може да бъде начислявана законна лихва за забава, включително и за периода следващ този, за който лихвата е присъдена като глобална сума. Наистина съставът на Софийски градски съд е присъдил лихва за забава и върху сумата от 45 850.00 лева за периода от 09.03.2015 година до окончателното плащане, но видно от решението му се касае до очевидна фактическа грешка, поради което тази лихва е недължима се. Това налага обжалваното разпореждане в тази му част да бъде отменено и да се постанови друго, с което искането за издаване на изпълнителен лист да бъде оставено без уважение. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски на двете страни по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение