Решение № 13012 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 369/2017 г.

Решение № 13012 от 30.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 369/2017 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Н. Г. Г. от гр. С., чрез адв. В. Стойчев, против заповед № 8121К-4804/25.11.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи в частта й по т. 2, с която, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР временно е отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и служебно оръжие с доводи за незаконосъобразност. Твърди, че административният акт не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като в него не са изложени фактическите и правни основания, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя и не са налице основанията за отстраняване от длъжност. Иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендира разноски по делото. Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Върховният административен съд, пето отделение, за да приеме жалбата за допустима взе предвид следното: Жалбата е срещу заповед № 8121К-4804/25.11.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи в частта, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР Н. Г. Г. е временно отстранен от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта, е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 211 от ЗМВР / изм. ДВ бр. 14 от 2015 г./ заповедта за временно отстраняване подлежи на обжалване по реда на АПК. По аргумент от чл. 120 от Конституцията на Р. Б., гражданите могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Заповедта за временно отстраняване подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването й. В случая заповедта е съобщена на 01.12.2016 г., в нея не е указано пред кой орган и в какъв срок следва да се подаде жалбата, поради което съответният срок за обжалване, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, се удължава на два месеца. Предвид горното съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Със заповед № 8121К-4804/25.11.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 207, ал. 1, т. 1, ал. 2, чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 ЗМВР, е образувано дисциплинарно производство срещу Н. Г. Г.; временно е отстранен от длъжността разузнавач IV степен в група "Противодействие на престъпления във финансово-кредитна система" на сектор "Противодействие на икономическа престъпност" към отдел "К. П." при ОДМВР - С., за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР и е определен дисциплинарно-разследващ орган, който да проведе производството, във връзка с постъпили данни за незаконосъобразни действия по разпределената му за работа преписка № 22927/19.11.2014 г. по описа на ОДМВР - С.. Административният орган е определил извършеното дисциплинарно нарушение от Георгиев за тежко, по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" във връзка с т. 15 - "държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме", т. 19 - "държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява", т. 20 - "държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си", т. 73 - "Събирането на информация от страна на държавния служител се подчинява основните принципи в дейността на МВР", т. 75 "Държавният служител не разгласява информация, извън установения от закона ред, както и не вписва неверни данни в документи, издавани, съхранявани или изисквани за нуждите на МВР", т. 84. "В отношенията си с правонарушителите държавният служител е безпристрастен и взема под внимание всички факти по случая при констатиране и разследване на правонарушението" и т. 86 "При отношенията си с правонарушителите държавният служител запазва неутрално поведение, като действа по начин, който не подлага под съмнение неговата обективност" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014 г., обн. ДВ бр. 67 от 2014 г. Оспорващият е запознат с горепосочената заповед на 01.12.2017 г. При издаване на заповедта министърът на вътрешните работи е приел, че за действията на Георгиев, квалифицирани като деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР и уронващи престижа на службата, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Изложени са и мотиви, че по време на дисциплинарното производство предстои да бъдат събирани допълнителни сведения от служители и това предполага реална възможност разследваният служител да манипулира свидетелите, използвайки служебното си положение като полицейски орган или да окаже влияние в свой интерес, което би затруднило разкриването на обективната истина. Посочено е, че вече е установено поведение на служителя да манипулира писмени доказателства, събирани във връзка с възложената му работа. Така издадената и оспорвана пред настоящата инстанция заповед е издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР. С разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е предвидена възможност държавен служител в МВР да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и длъжността, която заема като служител в МВР би могла да затрудни разкриването на обективната истина при разследване на дисциплинарното нарушение. Отстраняването от длъжност се извършва със заповед на органа, образувал дисциплинарното производство. В случая, видно от материалите по делото, отстраняването от длъжност и образуването на дисциплинарното производство е станало с една и съща заповед при наличие на законовите предпоставки за това. Неоснователно е оплакването, че не е спазена формата на чл. 59, ал. 2 от АПК. заповедта е писмена и има мотиви. Разпоредбата предоставя правомощие на административния орган при преценка да отстрани служителя временно от длъжност, като е длъжен да изложи съображения. В случая, за отстрани жалбоподателя от длъжност административният орган е посочил, че служителят във връзка с разпределената му за работа преписка № 22927/19.11.2014 г. е предоставил на свидетеля Кавалов, а чрез него на проверявания П. Х., материали от преписката с цел да бъде манипулирано съдържанието им и да постави П. Х. в по. благоприятно положение. Деянието е установено със свидетелски показания в досъдебно производство № 158/2015 г. на СО при СГП. От изложеното се налага извод, че след като образуваното дисциплинарно производство е за нарушение, за което се предвижда дисциплинарно наказание "уволнение" и разследването на това нарушение е свързано със снемане на сведения от колеги на нарушителя, то отстраняването му от длъжност, разпоредено с оспорената заповед, с цел да не се въздейства, е в съответствие с преследваната от закона цел и е фактически и правно обосновано. Прилагането на въпросната мярка не изисква пълно доказване на нарушенията на служебната дисциплина, което е невъзможно в началото на дисциплинарното производство. Целта е процесуалните действия на разследващия орган да се извършат при гарантиране на обективност и законност на процедура по събиране на доказателствата. Мярката "временно отстраняване от длъжност" засяга съществено правата и законно защитени интереси на лицето спрямо което се прилага. В тази връзка обаче е чл. 214, ал. 5 от ЗМВР. Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 и ал. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание "уволнение", той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение