Определение № 295 от 29.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4143/2019 г.

А. Л. М. е подал частна жалба с вх. № 5826/22.07.2019 година срещу постановеното по делото разпореждане № 112/06.07.2020 година с което е върната подадената от него против определение № 15/13.01.2020 година, постановено по ч. гр. д. № 4143/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. частна жалба с вх. № 1075/03.02.2020 година, допълнена с частна жалба с вх. № 1137/04.02.2020 година. При извършването на проверка за редовност на частната жалба съдията-докладчик е констатирал, че жалбоподателят не представя доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на делото в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС, поради което с разпореждане от 24.07.2020 година е дал на А. Л. М. указания в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15.00 лева, а ако иска освобождаване от внасянето й изрично да посочи това и да представи доказателства за семейното си, имущественото и здравословно състояние по чл. 83, ал. 2 от ГПК. М. е бил уведомен за тези указания на 12.08.2020 година като е депозирал молба с вх. № 6494/19.08.2020 година, с която е поискал отвод на съдебния състав. На същата дата е депозирана и молба с вх. № 6495, с която жалбоподателят е поискал освобождаването му от задължението да внесе дължимата се за разглеждането на подадената от него срещу постановеното по делото разпореждане № 112/06.07.2020 година частна жалба с вх. № 5826/22.07.2019 година. Искането на А. Л. М. за отвод на съдебния състав е мотивирано с твърдения за наличието на основания по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Твърди се, че е нарушен принципа за случайното разпределение на делата, тъй като при разпределението участвали само съдии от ІV г. о. на ВКС; че председателят на съдебния състав е извършвал действия по администрирането на делото още преди неговото образуване и затова било ясно, че то ще бъде разпределено на този състав, както и че същият състав се е произнасял и по ч.гр. д. № 869/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., по което М. бил жалбоподател и оставил обжалваното от него определение в сила. Така посочените твърдения не могат да обосноват основание за отвод на съдебния състав по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Видно от приложения по делото протокол от избор на съдия-докладчик в разпределението на производството са участвали всички съдии от ВКС разглеждащи спорове, като този предмет на делото, без някой или част от тях да са били изключени от разпределението. Същевременно председателят на съдебния състав е извършвал действия по администриране на образуваната по подадената от А. Л. М. срещу определение № 1202/08.04.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, петнадесети състав, постановено по ч. гр. д. № 1179/2019 година частна жалба с вх. № 8167/22.04.2019 година, в качеството си на председател на отделение, преди образуването на дело по нея,което не означава, че образуваното въз основа на вече редовната частна жалба производство ще бъде разпределено точно на настоящия съдебен състав. Освен това този съдебен състав е постановил определение № 155/23.07.2019 година по ч.гр. д. № 869/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., но то е било с различен предмет от настоящето производство и с друга страна (М.“ ЕООД), като няма законова разпоредба, която да ограничава съдебния състав да се произнася по други дело, по които страна е А. Л. М.. Поради това и доколкото не са установени обстоятелства по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК искането за отвод на съдебния състав е неоснователно. Искането за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса е мотивирано с твърдения, че М. не разполага със средства да я внесе поради антиконституционното извънредно положение от 13.03.2020 година до 13.05.2020 година и антиконституционната извънредна обстановка от 13.05.2020 година до 30.08.2020 година, водещи до крах на икономиката, липса на финансови средства, несигурност и унищожаване на българската държава и българския народ. Същият е заявил, че няма пари, няма доходи, няма роднини и не може да плати 15.00 лева държавна такса. Тъй като не е била представена декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК и други доказателства за посочените в тази разпоредба обстоятелства, а заявеното от М. е било непълно с разпореждане от 10.09.2020 година съдът е указал на М. в едноседмичен срок от получаването на съобщението да представи пълна декларация за семейно и имуществено състояние, съдържаща данни за всички обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК, а именно: възраст, семейно състояние; здравословно състояние; трудова заетост; доходите му и тези на неговото семейство; имуществено състояние, както и други обстоятелства от значение за имущественото му състояние, извън вече посочените, като му е указано, че при неизпълнение на указанията съдът ще се произнесе по искането без представянето на тези доказателства. Тези указания са били съобщени на А. Л. М. на 05.10.2020 година като на 12.10.2020 година е постъпила молба с вх.№ 7774, в която са приповторени твърденията от молбата с вх. № 6495/12.08.2020 година. С оглед на горното неоснователно се явява искането на А. Л. М. за освобождаването му от задължението за внасяне на дължимата се по подадената от срещу постановеното по делото разпореждане № 112/06.07.2020 година частна жалба с вх. № 5826/22.07.2019 година. От внасянето на такава такса се освобождават страните, за които въз основа на преценка на посочените в чл. 83, ал. 2 от ГПК обстоятелства, може да бъде направен извод, чене разполагат със средства да заплатят същата. Задължението за представяне на доказателства в тази насока е на страната, поискала освобождаването от държавна такса. При положение, че липсват доказателства в тази насока искането не може да бъде уважено само въз основа на твърденията на страната за липсата на средства за заплащане на таксата. Не могат да бъдат направени изводи как са се отразили извънредно положение от 13.03.2020 година до 13.05.2020 година и извънредната обстановка от 13.05.2020 година до 30.08.2020 година върху имущественото състояние на А. Л. М. и дали са го довели до състояние да не може да заплати дължимата се държавна такса в размер на 15.00 лева или не. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение