Решение № 13429 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7132/2015 г.
ВАСI отделение08.12.2016 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 836 от 27.04.2015 г. на административен съд - П., постановено по адм. дело № 3883 по описа за 2013 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13429 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7132/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. А., в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. срещу решение № 836 от 27.04.2015 г. на административен съд - П., постановено по адм. дело № 3883 по описа за 2013 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - В. Т. П. не ангажира становище по нея. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административен съд - П. е бил ревизионен акт № № 241100576/25.05.2011 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., поправен с ревизионен акт за поправка № Р-1116659 от 8.06.2011 г., потвърден с решение № 743 от 04.08.2011 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето като за ревизиран период 1.01.2004 г. - 31.12.2009 г. са установени задължения в общ размер на 19 554.76 лв. За 2004 г. е определено допълнително задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 3 167.60 лв., главница и лихви в размер на 2 441.08 лв. За 2005 г. е определено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 879.40 лв., главница и лихви в размер на 569.37 лв. За 2007 г. е определено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 3 644.20 лв., главница и лихви в размер на 1 363.66 лв. За 2008 г. е определено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 5 733.90 лв. и лихви в размер на 1 280.83 лв. За 2009 г. е определено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 427.56 лв. и лихва за забава в размер на 47.16 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, в съответната форма и при спазване на процесуалните правила. За да обоснове преценката си за частична материална незаконосъобразност на РА, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че ревизията е осъществена по повод прилагане на ЗОФДЛ (отм.) за ревизиран период 1.01.2004 г. - 31.12.2006 г. и на ЗДДФЛ за ревизиран период 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г. Ревизионният акт е издаден в производство по специалния ред затова, понеже е констатирано обстоятелство по чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.) и чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Същият е в резултат на повторна ревизия след отменително решение 48 от 19.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ". При неговото оспорване по административен ред е потвърден изцяло. По повод първото разглеждане на спора относно законосъобразното определяне на задължения по отношение на ревизирания субект и след проведено първо по време касационно обжалване, настоящото съдебно производство пред административния съд - П. е следвало да се съобрази с дадените указания в решение № 16663 от 12.12.2013 г. по адм. дело № 7911 по описа за 2012 г. на ВАС, VIII отделение. По делото не се оспорва, че ревизираното лице е семейно, като членовете на семейството му са четири. Лицето не е подавало декларации по посочените данъчни закони, като за част от ревизирания период е била продавач-консултант по трудово правоотношение, след това е било в отпуск за раждане и отглеждане на дете, а впоследствие и едноличен собственик и управител на "Х." ЕООД. От фактическа страна в мотивите на съдебното решение е констатирано неприемането от ревизиращия орган за действително осъществен факт на предоставяне в заем на сума в размер на 40 000 лв. на ревизираното лице от сестрата на съпруга й, придобиването на девет недвижими имоти, осъществяване на разпоредителни сделки със собствено движимо и недвижимо имущество, влагане на оборотни средства в посоченото собствено еднолично търговско дружество в размер на 22 000.00 лв., деклариране на пътувания в чужбина, както и че лицето е декларирало налично салдо към 1.01.2003 г. в размер на 10 000.00 лв. Конкретно също е посочено, че са признати като налични към 1.01.2004 г. на суми в размер на 7 616.50 лв. От фактическа страна в мотивите на съдебното решение е направена констатация относно установени пътувания на съпруга на ревизираното лице в чужбина, осъществена ревизия на това лице, деклариране от него на обстоятелството за нереализиране на доходи за времето от 1.01.2003 г. до 31.03.2007 г., деклариране на такива по трудово правоотношение за част от 2007 г., и като земеделски производител за 2007 г. и 2008 г. На това лице също е направена ревизия, издаден е ревизионен акт, като същият е бил обжалван по административен и съдебен ред. Резултатите от този контрол са конкретно посочени в мотивите от административния съд. Също така съдът от фактическа страна е изложил и съображения относно констатирани факти по повод проверка на дружеството на ревизираното лице "Х." ЕООД. От фактическа страна в мотивите на съдебното решение съдът подробно е посочил какъв е паричният поток, респ. приходна и разходна част, и констатирани от административния орган разлики, обосноваващи прилагането на специалния ред за облагане. По делото са изслушани съдебно-агрономическа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, а при повторното разглеждане на спора и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Събрани са и гласни доказателства - разпит на лицето И. Р.. Следва да се посочи, че преди излагане на съображенията си по съществото на спора съдът е посочил и резултатите от съдебното обжалване на ревизионния акт, съставен на съпруга на жалбоподателката, понеже е проведено последващо обжалване, както беше посочено и по повод на този акт. Съдът се е позовал на последния съдебен акт, който е влязъл в сила. Също така съдът изрично е посочил, че е отчел прилагането на института на семейната имуществена общност, уреден в Семейния кодекс и приложимите разпоредби на чл. 19, ал. 1 от този действащ до 1.10.2009 г. и чл. 21, ал. 1 от новия СК, в сила от посочената дата, съответно и § 4, ал. 1 от ПЗР към него. Настоящият съдебен състав отчита както систематичното и точно изложение на фактите по делото поради естеството на проведената ревизия, така и правилно направеното изложение относно статута на физическите лица, личен, семеен и трудов, а именно като местни по смисъла на закона, относно характера на доходите, произтичащи от източници, дефинирани според вида на осъществената дейност, лична или като резултат от разпоредителни сделки, задължението за деклариране на доходи и относно формирането на данъчната основа, която е годишна, намалена с предвидените в закона данъчни облекчения. Следва да бъде споделен и изводът на съда, че при извършване на съпоставка на получените и от двамата съпрузи доходи, съответно и направените от тях разходи, следва да се държи сметка за личния характер на част от тях. Конкретно е посочено кои средства административният орган неправилно е взел предвид като разходи и кои средства като приходи на единия или другия съпруг. При формирането на паричния поток по ревизирани години съдът се е позовал на заключението на вещото лице в неговия първи вариант. Това е и основният спорен момент по делото, като касационната жалба съдържа съображения само относно характеристиката на облагането по специалния ред, обосноваването на обстоятелствата по ал. 1 от чл. 122 от ДОПК, съответно фактическите основания за прилагането й. Последните са свързани според касатора основно с методите на формиране на паричния поток в двете му части по години, при отчитане на месечните приходи и разходи и пр. Следва да се посочи, че съдът подробно е посочил защо е кредитирал този вариант при отчитане на дадените указания от касационната инстанция и резултатите от облагането на съпруга на ревизираното лице. Както беше посочено и по-горе това е неотчитане на личния характер на част от направените разходи, сумирането на месечните превишения на установени плащания и признати доходи, включване на разходите за пътуванията на съпруга, направени от него парични вноски в дружеството в пълен размер. Конкретно съдът е посочил как се формира началното салдо с оглед на декларираните 10 000.00, но в началото на 2003 г., поради което следва да бъдат приспаднати разходите за издръжка за тази година, както и статистическите данни за издръжка на семейство, а не по брой лица, които то включва. По подробни съображения съдът правилно е изключил твърдяните заеми от родителите на жалбоподателката, и от конкретно посочени лица, включително от Й. П., понеже тези факти не се доказват по категоричен начин по делото. Както беше посочено по-горе в касационната жалба няма изложени конкретни доводи, като в мотивите на съдебния акт това е направено конкретно по ревизирани години. Настоящият състав намира, че атакуваният съдебен акт е правилен поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение