Определение № 1862 от 25.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1801/2025 г.

Образувано е по частна жалба на "Макс Транспорт и Спедиция" ЕООД, представлявано от управителя Е. Б. П., чрез адв. Й. Лалова от АК - Хасково, със съдебен адрес: [населено място], област София - град, [улица], срещу Определение № 4987/14.05.2024 г. по КАНД № 2983/2024 г. по описа на на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставено в сила Разпореждане № 129/04.01.2024 г. по АНД № 17878/2023 г. на Софийския районен съд (СРС). По подробно изложени съображения, относими към правилността на разпореждането на СРС, се претендира отмяна на оспореното определение и присъждане на разноски. Върховният административен съд, Седмо отделение, счита частната жалба за недопустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. От данните по делото е видно, че с Разпореждане № 129/04.01.2024 г. СРС е прекратил съдебното производство по АНД № 17878/2023 г. поради просрочие на жалбата, подадена от "Макс Транспорт и Спедиция" ЕООД срещу ЕФ № 8504459505/22.02.2021 г. на АПИ. С Определение № 4987/14.05.2024 г. по КАНД № 2983/2024 г. на АССГ, разпореждането е оставено в сила. На 14.10.2024 г. "Макс Транспорт и Спедиция" ЕООД е депозирало частна жалба срещу Определение № 4987 от 14.05.2024 г. на АССГ по КАНД № 2983/2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), актовете по чл. 58д (между които и електронният фиш) подлежат на обжалване пред районния съд, а решенията на районния съд на основание чл. 63в ЗАНН подлежат на касационно обжалване пред съответния административен съд по реда на глава ХІІ АПК. По аргумент от разпоредбата на чл. 223 АПК, касационното решение е окончателно. Според нормата на чл. 63г, в предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред административния съд. От тези изрични законови норми е видно, че с първоинстанционен контрол законодателят е упълномощил районния съд, а с касационен контрол - съответният административен съд. Всяко от производствата пред двете съдебни инстанции е самостоятелно и има различен предмет, обусловен от обхватът на осъществявания правораздавателен надзор, съответно: законосъобразността на акта по чл. 58д или правилността на съдебното произнасяне като държавен правораздавателен акт (Арг.: чл. 60, ал. 1 ЗАНН и чл. 131, чл. 236, вр. с чл. 218 и чл. 208 АПК). Определението на АССГ, предмет на съдебен контрол в настоящото призводство, е постановено в касационно производство по реда на чл. 63г ЗАНН и не подлежи на инстанционен съдебен контрол. Поради това същото е окончателно. След като административният съд правораздава като касационна инстанция, актовете му не могат да бъдат предмет на последващ съдебен контрол, влючително извънинстанционен, поради изчерпване на процесуалния ред за това. Всички останали съображения, пространно развити в частната жалба, са относими към правилността на съдебните актове, която не може да бъде контролирана при липсата на процесуален ред за това. По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото подлежи на прекратяване. При този изход на спора, разноски в полза на частния жалбоподател не се дължат и не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение