Определение № 8971 от 21.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8883/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. К. К. от гр. Долна Оряховица, обл. Велико Търново, против Определение № 2942/14.07.2026 г. по адм. дело № 699/2026 г. на Административен съд - Велико Търново. Излагат се бланкетни съображения за неправилност на съдебния акт и се претендира отмяната му. Изложени са други мотиви, които нямат отношение към предмета на делото. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Горна Оряховица в писмен отговор счита частната жалба за неоснователна. Върховен административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – Велико Търново, на осн. чл.159, т.1 и т.5 АПК е оставил без разглеждане направеното оспорване на изготвена индивидуална оценка на потребностите и Заповед № ЗХУ-ИО-/Д-ВТ-ГО/1455/ФП/15.10.2025 г. на директора на ДСП – Г. Оряховица, конкретизирано в писмено становище на Е. К. К. от гр. Долна Оряховица с вх. № 4197/22.06.2026г. по описа на АдмС Велико Търново и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че жалбата е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване и срещу подлежащ на оспорване административен акт, но след изтичане на преклузивния 14-дневен срок. Определението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред АдмС Велико Търново е било образувано по оспорване на изготвена индивидуална оценка на потребностите и Заповед № ЗХУ-ИО-/Д-ВТ-ГО/1455/ФП/15.10.2025г. на директора на ДСП – Горна Оряховица, конкретизирано с писмено становище на ищеца с вх. № 4197/22.06.2026г. по описа на АСВТ. След запознаване с административната преписка и приложената по нея обратна разписка обр. 243, съдът е установил, че Заповед № ЗХУ-ИО-/Д-ВТ-ГО/1455/ФП/15.10.2025 г. на директора на ДСП – Горна Оряховица е била редовно връчена на жалбоподателя на 31.10.2025 г. и 14-дневния срок за обжалването и изтекъл на 14.11.2025 г., присъствен ден. При това положение направеното оспорване на 22.06.2026г., се явявало просрочено. Посочил е, че срокът за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК е преклузивен и пропускането му води до погасяване на правото за обжалване. По отношение оспорването на изготвената индивидуална оценка на потребностите, тя била акт, който, като част от процедурата по издаването на заповед на директора на съответната ДСП за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 и/или отпускане на целеви помощи по чл. 69, т. 2 от ЗХУ не подлежала на самостоятелно оспорване, а била част от сложния фактически състав по отпускане на месечна финансова подкрепа и/или отпускане на целеви помощи, не била отделен административен акт, поради което и не подлежала на самостоятелен съдебен контрол. Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗХУ, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая Заповед № ЗХУ-ИО-/Д-ВТ-ГО/1455/ФП/15.10.2025г. на директора на ДСП – Горна Оряховица е била връчена на К. на 31.10.2025 г. и 14-дневния срок за обжалването е изтекъл на 14.11.2025 г. Този срок изрично е посочен в обжалваната заповед. Е. К. К. е депозирал жалбата си срещу тази заповед на 22.06.2026г., видно от клеймото за завеждането в деловодството на АдмС – Велико Търново с вх. № 4197/22.06.2026г., което обосновава извод че същата е просрочена. Съгласно чл. 159, т. 5 АПК, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорването е просрочено. Обоснован е изводът на АдмС Велико Търново, че оспорването на изготвена индивидуална оценка на потребностите на К. е недопустимо. Съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗХУ, хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20 от същия закон. Нормата на чл. 25 от ЗХУ предписва въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице да издаде заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, и/или отпускане на целеви помощи по чл. 69, т. 2 от ЗХУ. Тези заповеди се съобщават писмено на лицето, подало заявлението-декларация, в 7-дневен срок от издаването им, ведно с индивидуалната оценка за потребностите и заповедите могат да се обжалват по реда на АПК - чл. 25, ал. 5 от ЗХУ. Аналогична е и уредбата в Правилника за приложение на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ), според която потребността от предоставяне на конкретна целева помощ се установява с индивидуална оценка като за отпускането й се изисква подаване и на други документи. Компетентният административен орган, в случая директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице, разполага с 10-дневен срок за издаване на заповед, с която отпуска или отказва мотивирано съответната целева помощ. Именно в производството по оспорване на евентуален отказ биха подлежали на проверка възраженията срещу индивидуалната оценка за потребностите, включително и процедурата по нейното изготвяне, като част от производството по издаването на крайния административен акт – заповед за отпускане или отказ за отпускане на заявената целева помощ. С оглед на тези аргументи правилно е прието от първоинстанционния съд, че оспорената индивидуална оценка няма белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като е част от сложния фактически състав по отпускане на месечна финансова подкрепа и/или отпускане на целеви помощи, която не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Доколкото съображенията на частния жалбоподател изложени в жалбата нямат отношение към предмета на делото и касаят други съдебни и административни актове, то не следва да бъдат обсъждани. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, обективирана в чл. 159, т. 1 и т.5 АПК, обуславя недопустимост на съдебното производство. Като се е произнесъл в този смисъл Административен съд – Велико Търново е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,