Определение № 9203 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9024/2026 г.

Производството по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Л. П., в лично качество и в качеството си на баща и законен представител на малолетната В. Н. П., чрез адв. К. Луканов, против Определение № 26149 от 29.06.2026 г., постановено по административно дело № 5052/2026 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Варна и е прекратено производството по делото. Наведените касационни основания са за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“- Варна, в срока по чл. 230 АПК, е депозирал аргументирано възражение срещу частната жалба с искане същата да бъде приета за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата на Н. П. и да прекрати производството по делото срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна да се произнесе по молба за издаване на удостоверение, депозирана на 12. 05. 2025 г., във връзка с изпълнението от негова страна на протоколно определение на Районен съд – Пловдив от 11. 08. 2023 г. по гр.дело № 13521/ 2020 г.; за неявяването на майката Ц. П. близо две години след постановяване на привременните мерки за провеждането на срещи с детето В. в сградата на ДСП- Варна, както и удостоверяването, че в хода на работата с ДСП-Варна не е установен риск за В. при отглеждането й в семейството на бащата, съдът е анализирал нормативната уредба в контекста на отправеното искане и приел, че в конкретния случай не е формиран мълчалив отказ. Административен съд София- град е приел, че жалбата е недопустима поради липса на годен за оспорване административен акт. В мотивите на прекратителното определение са изложени съждения, че липсва задължение на административния орган да се произнесе по направеното искане от 12. 05. 2025 г. Направен е извод, че бездействието на директора на ДСП- Варна да се произнесе по молбата на П. не релевира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, респ. не е налице индивидуален административен акт, засягащ негови права и законни интереси, който да е предмет на оспорване по чл. 145, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 58, ал. 1 от АПК. Определението е правилно. При вярно установената фактическа обстановка по делото, съдът е формирал правилен правен извод за недопустимост на подадената жалба срещу мълчалив отказ на сезирания административен орган. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК по принцип съставлява законно презюмирано, отрицателно по съдържание волеизявление от страна на административния орган по отправеното до него искане за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание. Предвид това, мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1, вр. чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 АПК на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, а неговото бездействие прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са целеният правен резултат. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. При липсата на задължение за произнасяне по искането, бездействието на административния орган не представлява мълчалив отказ, т.к. срок за произнасяне въобще не започва да тече. По аргумент от предписанието на чл. 4, ал. 1 АПК, административните органи действат само в рамките на своята компетентност. По тази причина не може да бъде субект на мълчалив отказ орган, който не е овластен да издаде изричен такъв, т.е. не е законно овластен да се произнесе по искането, с което е бил сезиран. В конкретния случай, след като депозираната в ДСП- Варна молба не съдържа искане за издаването на административен акт, възложен в компетентността на органа, АССГ законосъобразно е приел, че не е налице и мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който да е предмет на обжалване. Изложените доводи по отношение срочността на жалбата се възприемат като допълнителен аргумент в мотивите на решаващия съд, а възраженията в частната жалба за противоречива практика в рамките на административния съд не засягат правилността на обжалвания съдебен акт. С оглед гореизложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че непроизнасянето на директора на ДСП- Варна по молбата на Н. Л. П. не формира мълчалив отказ, т.к. същият няма задължение или правомощие да постанови административен акт с претендираното в молбата съдържание. Нито в Закона за зкрила на детето, нито в правилника за неговото прилагане са предвидени процесуален ред и изрична компетентност в този смисъл. Административният орган не е длъжен да започне производство, още по- малко да се произнесе по искането на жалбоподателя, ето защо непроизнасянето му не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Липсата на годен за обжалване административен акт препятства надлежното упражняване на правото на оспорване и валидното учредяване на процесуално правоотношение по първоинстанционната жалба. Като е приел жалбата на Н.П. за процесуално недопустима поради липса на предмет и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,