Определение № 385 от 12.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 309/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно озаглавена „частна касационна жалба“/ на „А4И ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, [населено място], представлявано от адв. Г. Б. и адв. С. К., срещу разпореждане № 324 от 05.11.2018г. по в.т.д. № 133/2018г. на Бургаски апелативен съд. С обжалваното разпореждане е върната подадената от дружеството частна касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 73 от 10.09.2018г. Частният жалбоподател излага доводи за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и формулира процесуалноправни въпроси. Твърди, че въззивният съд неправилно е счел да редовно връчено постановеното по делото решение чрез адв. К., като излага подробни съображения в тази връзка. Сочи, че пълномощното на адв. К. е представено след изтичане на преклузивния процесуален срок за това – след приключване на устните състезания, въпреки че преди това е въззивният съд е счел, че същият не разполага с представителна власт. Твърди, че въззивният съд е следвало да връчи решението на адреса на управление на дружеството, доколкото не е била подадена нарочна молба за смяна на адреса за целите на призоваването, нито е подадена изрична молба съобщенията да се връчват чрез адв. К.. Твърди, че А. К. Г. не е имал и не е разполагал с представителна власт в процесния момент да упълномощава към дата 28.09.2018г., а новият управител М. М. Л. Р. с настоящата частна жалба писмено се е противопоставила на това действие с приложена нарочна декларация с протокол за противопоставяне на връчването на адв. К.. Твърди, че същият не е бил упълномощен нито от Х. М. К. Г., нито от А. К. Г., нито от управителя М. М. Л. Р. да представлява дружеството по въззивното дело, а по същото дело са упълномощени с дата 21.09.2018г. адвокатите Б. и К., за което им е предоставено нарочно пълномощно за процесуално представителство, представено по делото. Поради това моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато за администриране на подадената касационна жалба. Ответникът „ТРАНСПОРТЕС ИПЕ“ ООД, със седалище в Кралство Испания не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С постановеното по делото въззивно решение № 73 от 10.09.2018г. по в.т.д. № 133/2018г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение № 6 от 14.03.2018г. по т.д. № 46/2017г. на Окръжен съд – Сливен, с което „А4И ИНВЕСТМЪНТ“ ООД е осъдено да заплати на „ТРАНСПОРТЕС ИПЕ“ ООД, със седалище в Кралство Испания, на основание чл.125, ал.3 вр. чл.127 ТЗ сумата 880 000 лева – частичен иск от общо 1 000 000 лева, представляваща равностойността на дружествения му дял. Съобщение с копие на въззивното решение е изпратено до „А4И ИНВЕСТМЪНТ“ ООД чрез адв. К. и е му е връчено на 28.09.2018г. Пълномощно на адв. К. е представено след приключване на устните състезания с писмените бележки, подписани от него и постъпили по делото на 10.09.2018г. Пълномощното е без дата и изхожда от Х. – М. К. Г. в качеството му на пълномощник на дружеството, упълномощен от управителя А. К. Г. с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 18.08.2016г. С молба вх. № 7326 от 26.09.2018г. от „А4И ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, представлявано от Адвокатско дружество „Б. и К.“, представлявани от адв. Г. Б. и адв. С. К., е направено искане за предоставяне на копия от документи и е представено пълномощно от 21.09.2018г., дадено от А. К. Г. в качеството му на управител на дружеството, с което същите са упълномощени да представляват дружеството във връзка с касационно обжалване на решението по делото и е посочено във връзка с получаване и връчване на съобщения и призовки съдебните книжа по делото да бъдат връчвани чрез адв. С. К.. С обжалваното разпореждане съдията-докладчик е приел, че въззивното решение е редовно връчено на „А4И ИНВЕСТМЪНТ“ ООД чрез процесуалния му представител по делото адв. К. К. на 28.09.2018г., поради което срокът по чл.283 ГПК е изтекъл на 29.10.2018г. С оглед на това е счел, че подадената на 30.10.2018г. касационна жалба е просрочена и следва да бъде върната. Обжалваното разпореждане е неправилно. Доводите на частния жалбоподател, че адв. К. не е разпоагал с представителна власт, обосновани с предходния отказ на въззивния съд да го приеме за такъв и с отпадналата представителна власт на лицето, което го е упълномощило, с оглед избора на нов управител на дружеството, са неоснователни. Отказът на въззивния съд да допусне адв. Козадеров да представлява дружеството в проведеното на 05.09.2018г. съдебно заседание е постановен с оглед обстоятелството, същият е бил преупълномощен от адв. С., чиято представителна власт е била прекратена поради отказ от нейна страна. След приключване на устните състезания обаче с представените от адв. К. като пълномощник на дружеството писмени бележки е било представено пълномощно, с което същият е бил преупълномощен от Х. – М. К. Г., който от своя страна е бил упълномощен от управителя на дружеството А. К. Г. с права да представлява дружеството пред съд и да преупълномощава с тези права. Даденото на адв. К. пълномощно действително е без дата, но в него е посочено даденото на преупълномощителя пълномощно от А. К. Г. като управител на дружеството, поради което следва да се приеме, че адв. К. е бил преупълномощен от лице с представителна власт. Неоснователен е доводът, че с освобождаването на А. К. Г. като управител на дружеството е отпаднала представителната власт на упълномощения от него Х. – М. К. Г., както и на преупълномощения адв. К., тъй като даденото безсрочно пълномощно не се прекратява поради прекратяване на представителната власт на управителя на дружеството, а не са били налице и доказателства за оттеглянето му. Независимо от това, с представеното с молба, постъпила в съда на 26.09.2018г., пълномощно е бил посочен съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа на „А4И ИНВЕСТМЪНТ“ ООД – адв. С. К., която е била упълномощена от А. К. Г. като управител на дружеството с правото да го представлява във връзка с касационно обжалване на решението по делото. Видно от представеното с частната жалба пълномощно, адв. Г. Б. и адв. С. К. са били упълномощени на 21.09.2018г. и от М. М. Л. Р., избрана за нов управител на дружеството с решение на ОС от 22.06.2018г. Поради това към момента, към който е осъществено връчването на въззивното решение на адв. К. като пълномощник на дружеството, вече е бил посочен друг съдебен адрес, на който съгласно чл.39, ал.1 ГПК е следвало да се осъществява връчването на съобщения и книжа. Поради това настоящият състав приема, че така осъщественото връчване е нередовно и от момента на извършването му не е започнал да тече срокът за касационно обжалване на въззивното решение. Следователно към 30.10.2018г., когато касационната жалба е изпратена по пощата, срокът по чл. 283 ГПК не е бил изтекъл. По изложените съображения обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на апелативния съд за администриране на касационната жалба. При този изход на делото на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 15 лева – заплатена държавна такса. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение