Решение № 8425 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1728/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. С. с [ЕГН] срещу Решение № 40588 от 04.12.2025 г., постановено по адм. дело № 4309 по описа на Административния съд София-град за 2025 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), е отхвърлена жалбата на С. Г. С. против Решение № Ж-363 от 16.04.2025 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисия), с което, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ, във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3/21.03.2013 г./ Наредба/та), е прекратено административното производство, образувано по жалба на С. против „Електрохолд Продажби“ ЕАД, вх. № Е-13-47-25/04.12.2024 г. Наред с това С. е осъден да заплати на КЕВР и на „Електрохолд Продажби“ ЕАД по 200, 00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. Касационният жалбоподател поддържа недопустимост, евентуално неправилност на атакувания съдебен акт на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска обезсилването му, като постановено по необжалван административен акт, евентуално отмяната му и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново произнасяне. Претендира присъждане на държавна такса за касационното производство, а така също присъждане в полза на представляващата го адв. П. С. Иванова от Адвокатска колегия – Варна на адвокатско възнаграждение за оказана му от нея в настоящото производство безплатна адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). Представя договор за правна защита и съдействие от 15.12.2025 г. – л. 6 (гръб) от касационното дело. Ответникът – КЕВР, с адрес в София, бул. •••-10, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Представя писмени бележки. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва основателността на касационната жалба и иска потвърждаването на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Ответникът – „Електрохолд Продажби“ ЕАД с ЕИК 175133827 и с адрес на управление в София, район Изгрев, бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд, след чието приключване представя молба-становище по делото, с което оспорва основателността на касационната жалба и иска оставянето в сила на атакувания съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд установява, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна-адресат на обжалваното решение, за която то е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди становищата на страните, извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и прецени наведените в касационната жалба пороци на първоинстанционния съдебен акт, приема следното: Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран от С. с жалба (л. 5 (гръб) от първоинстанционното дело) и уточнение по нея (л. 62-64, пак там) срещу мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе с решение по негова жалба срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД, вх. № Е-13-47-25/04.12.2024 г. (л. 36), както и срещу постановеното в последствие Решение № Ж-363/16.04.2025 г. на Комисията (л. 9-11, пак там), с което е прекратено административното производство пред КЕВР по тази жалба. Установил е, че административното производство пред Комисията е образувано по жалба на С. срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД, вх. № Е-13-47-25/04.12.2024 г., в която той посочил, че с писмо от 29.10.2024 г. поискал от „Електрохолд Продажби“ ЕАД да му бъдат предоставени документи, част от които му били предоставени, а за други, като документ за съгласие за предоставяне на лични данни на трето лице – „Еврохолд България“ ЕООД, заявление за встъпване в договорни отношения с „Електрохолд Продажби“ ЕАД, както и документи, с които „Електрохолд Продажби“ ЕАД е поискало от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД спиране и възстановяване на електрозахранването на обект на потребление, находящ се в гр. София, на [улица]дружеството отказало. Посочил е също, че „Електрохолд Продажби“ ЕАД му е издавало фактури, в които липсват данните, регламентирани в чл. 38б, ал. 4, във вр. с ал. 1 ЗЕ. Поискал е от Комисията да даде задължителни указания на „Електрохолд Продажби“ ЕАД да му предостави копия от посочените документи, както и да започне да издава фактури с изискуемите, нормативно определени данни. „Електрохолд Продажби“ ЕАД изразило становище по жалбата на С. с писмо, изх. № EHS-DOC-1926/04.12.2024 г. – л. 34-35, пак там. На 16.04.2025 г. на закрито заседание на КЕВР е прието Решение № Ж-363, с което Комисията е преценила, проверявайки две представени в производството фактури, съответно от 09.08.2024 г. и от 10.09.2024 г., че липсва извършено от страна на „Електрохолд Продажби“ ЕАД нарушение на нормативната уредба. По отношение на оплакването, касаещо непредоставяне на информация от страна на дружеството, КЕВР, преценявайки кореспонденцията между С. и „Електрохолд Продажби“ ЕАД, е приела, че дружеството е изразило готовност да удовлетвори искането на С. за предоставяне на заявление за встъпване в договорни отношения. По отношение на изискваните документи за преустановяване и възстановяване на захранването на обекта на жалбоподателя, КЕВР е посочила в решението си, че не са представени такива пред регулаторния орган, доколкото това са действия, които се „генерират по електронен път между двете дружества“ и „няма как да бъдат представени копия от документи, които не са изготвени“. Относно възраженията, касаещи лични данни, КЕВР е приела, че не попада в компетентността й да се произнесе по този въпрос. По тези съображения Комисията е преценила жалбата като неоснователна и е прекратила производството пред нея. При така установеното от фактическа страна, решаващият състав на Административния съд София-град е преценил от правна страна, че, въпреки заявеното от С., какъв е предметът на жалбата му, последният обжалва само Решение № Ж-363/16.04.2025 г. на Комисията. Мотивирал се е, че първоинстанционният жалбоподател е реализирал своето право на защита, доколкото с произнасянето на КЕВР, в рамките на нейните правомощия, интересът на лицето да обжалва твърдения мълчалив отказ е отпаднал. Преценил е допустимост, но неоснователност на жалба на С. против Решение № Ж-363/16.04.2025 г. на КЕВР. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на ЗЕ орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила и без да е допуснато нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Тълкувал е нормата на чл. 38б, ал. 1 и ал. 4 ЗЕ, както и чл. 127, ал. 1, т. 10 от Наредба № 3/21.03.2013 г. Счел е, че съдържанието на фактурите е нормативно определено чрез Общите условия на дружеството, одобрени от КЕВР. Формирал е извод, че „Електрохолд Продажби“ ЕАД е изпълнило изискванията на чл. 38б, ал. 1 и ал. 4 ЗЕ. Отхвърлил е възраженията на С., че „Електрохолд Продажби“ ЕАД не му е предоставило документи, които е поискал. Преценил е, съобразявайки приложената към делото кореспонденция между С. и „Електрохолд Продажби“ ЕАД, че на жалбоподателя е обяснен реда за снабдяване с исканите документи. Обосновал се е, че за дружеството не съществува нормативно изискване да ги изпраща за своя сметка. Изложил е доводи за законосъобразност на решението на Комисията в частта относно личните данни. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на Решение № Ж-363/16.04.2025 г. на КЕВР. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението, предмет на контрол е валидно, като постановено от компетентен съд в надлежен състав, но е недопустимо, като постановено по непредявен предмет на жалбата. Изрично с молба, постъпила в съда на 27.05.2025 г. (л. 62-64 от първоинстанционното дело) С., в отговор на Разпореждане № 14916/30.04.2025 г. на съдията-докладчик за оставяне без движение на първоинстанционната жалба (л. 56, ), е уточнил предмета на обжалване, а именно мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по негова жалба срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД, вх. № Е-13-47-25/04.12.2024 г. по описа на Комисията. Вярно е, че оспорващият в същата молба е посочил, че поддържа и негова жалба против Решение № Ж-363/16.04.2025 г. на Комисията, подадена под друг входящ номер в КЕВР и, че очаква в „настоящото производство да бъде приобщена“ и неговата жалба срещу процесното решение на регулаторния орган, но съдът е следвало да съобрази нормата на чл. 172, ал. 3 АПК, на която се е позовал и първоинстанционният жалбоподател в молбата си, както и да отчете уточнението на С., че той е обжалвал по съдебен ред Решение № Ж-363/16.04.2025 г. на КЕВР, която жалба, съгласно твърденията в молбата-уточнение от 27.05.2025 г. на първоинстанционната жалба, е подадена чрез Комисията на 16.04.2025 г. и е заведена в административния орган под вх. № Е-13-47-25/23.04.2025 година. Изрично и недвусмислено, обаче, жалбоподателят е уточнил, че предмет на жалбата му, по която е образувано адм. д. № 4309/ 25 г. поописа на АССГ е мълчалив отказ на КЕВР, което следва и от молбата му от 16.09.25 година. В касационната жалба, по която е образувано настоящото производство, касаторът сочи, че по жалбата му срещу Решение № Ж-363/16.04.2025 г. на КЕВР, е образувано адм. д. № 4532/25 г. по описа на АССГ, производството, по което е спряно до решаване на основателността на жалбата му срещу мълчаливия отказ. В противоречие с диспозитивното начало, първоинстанционният съд е изменил предмета на спора и разглеждайки законосъобразността на административен акт, който не е актът, предмет на жалбата на С.. Налице е произнасяне срещу друг административен акт, а не посочения в жалбата на С., което прави обжалваното съдебно решение недопустимо. Като такова същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг състав на административния съд, което да започне от преценката на съда за допустимостта на жалбата. При тази преценка, съдът следва да анализира и формира становище по поредност от въпроси. На първо място, може ли в производство по чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, КЕВР да формира мълчалив отказ, след като целта на това производство е да се разреши спор. В случай, че отговорът на съда е положителен, то следва да прецени, налице ли са в случая предпоставките да се приеме, че такъв е налице, както и да иска от жалбоподателя обосноваване на интереса му от поддържане на жалбата срещу мълчаливия отказ, при положение, че е налице изричен такъв, който е обжалван от него. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия