Определение № 1370 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11770/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. С. С. от гр. София, чрез адв. Георева срещу определение № 10275 от 23.10.2025 г., постановено по адм. дело № 8637/2025 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за произнасяне по същество. Ответникът Министерски съвет на Република България,чрез юрк.Ангелов, в писмено възражение, ангажира становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу Постановление на Министерски съвет №145 от 30 юли 2025 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите, приет с постановление на Министерски съвет №208 /2017 г. и е прекратено производството по делото по реда на чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Прието е, че актът не подлежи на оспорване, тъй като предмет на делото пред компетентния съд е не актът, който Министерският съвет приема за изменение на подзаконовия нормативен акт, а измененият подзаконов нормативен акт, а именно - Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите, който е вътрешноведомствен акт. Съдът е приел също, че оспорващият не разполага с правен интерес от оспорването, тъй като правилника не засяга негови права, свободи и законни интереси. Така постановеното определение е правилно. Настоящият петчленен състав споделя извода на тричленния състав на ВАС за недопустимост на жалбата поради това, че е подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване. В случая, с молба вх. № 21101/15.10.2025г. жалбоподателят Г. С. е уточнила, че обжалва Постановление на Министерски съвет № 145 от 30 юли 2025 г., а не Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите, който акт подлежи на обжалване съгл. т. 2 от Тълкувателно решение № 3/25.07.2023г. по тълкувателно дело № 5/2022г. на Върховен административен съд. В производството по раздел III на АПК „Оспорване на подзаконови нормативни актове“, предмет на делото пред компетентния съд е не актът, който Министерския съвет приема за изменение на подзаконовия нормативен акт - Постановлението, а измененият подзаконов нормативен акт – Устройствения правилник. С оглед изложеното, подадената жалба се явява недопустима и правилно е оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство – прекратено. Споделим е и изводът на съда, че дори Устройственият правилник да се приеме за подзаконов нормативен акт, то за жалбоподателя липсва пряк и непосредствен правен интерес от обжалването му предвид предмета му, очертан в чл. 1 на документа. Устройственият правилник на Министерството на околната среда и водите има характера на вътрешнослужебен документ по смисъла на чл. 13 във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, неподлежащ на самостоятелен съдебен контрол. По отношение на него не важи и изключението от правилото за необжалваемост на вътрешнослужебните актове, уредено в чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, защото с него не се засягат пряко и непосредствено субективни права, свободи и законни интереси на жалбоподателя. В случая се имат предвид онези права и интереси, които са законово признати - визирани в правна норма. По принцип интересът следва да е правен, пряк и личен. Правен е когато се цели премахване на неблагоприятни правни последици или постигане на благоприятни правни последици за жалбоподателя. Личен е в случай че, обжалвания акт засяга правната сфера на оспорващия, а пряк - когато с обжалвания акт се отнемат права или се създават задължения, без за това да е необходимо да се издава някакъв последващ административен акт. Оспорващият твърди наличието на правен интерес само по отношение на §6 от Постановление на Министерски съвет № 145 от 30 юли 2025г., който гласи: В чл.33, ал.1 думите „двама заместник главни директори“ се заменят с „един заместник главен директор“. Излага мотиви, че със заповед № 262 от 14.04.2025г. на министъра на околната среда и водите, служебното й правоотношение като заместник главен директор в Главна дирекция ОПОС е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, но заповедта е отменена с решение № 22512 от 30.06.2025г. по адм.д. № 4374 по описа за 2025г. на Административен съд София-град. Изразява становище, че при евентуална отмяна на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение с влязло в сила решение, би била пряко засегната от премахването на едната длъжностна позиция „заместник главен директор в Главна дирекция ОПОС“. Законосъобразен е изводът на съда, че тези обстоятелства не обосновават правен интерес от оспорване на §6 от Постановление на Министерски съвет № 145 от 30 юли 2025г, нито на целия подзаконов нормативен акт, тъй като изменените норми на Устройствения правилник не засягат пряко правата и законните интереси на Г. С. в изискуемия от закона смисъл. По изложените съображения настоящият петчленен състав на ВАС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав