Определение № 32 от 08.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 191/2011 г.

Производството е с правно основание чл.405 ГПК. Постъпила е молба от адвокат Н. – в качеството й на пълномощник на В. И. Д. и В. И. Д., с искане да бъде издаден изпълнителен лист по делото, във връзка с постановеното от ВКС определение № 278 от 25.05.2011г. С посоченото определение ВКС е допуснал, на основание чл.274 ал.3 ГПК, касационно обжалване на въззивно определение на САС № 21 от 10.02.2011г., по СП № 20/2011г., отменил е същото и е разрешил да се извърши плащане /превод/ от запорирани банкови сметки на В. И. Д. и В. И. в [фирма] или [фирма] в полза на адвокат Н., по посочена от нея банкова сметка, на сума в размер на 55 025.07лв. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира молбата за неоснователна поради следното: Изпълнителните основания, въз основа на които се издава изпълнителен лист са изчерпателно изброени в чл.404 ГПК /аргумент от нормата на чл.405 ал.1 ГПК/. Сред тях не е посочено определението, въз основа на което понастоящем се прави искането, постановено на основание чл.23 ал.4 т.7 от З./отм./, което не е осъдително. Освен това, съгласно чл.406 ал.1 ГПК – за да издаде изпълнителен лист, съдът следва да удостовери подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, а в случая – в определение № 278 от 25.05.2011г. длъжник не е посочен. Настоящата хипотеза е специална и за нея общият ред е неприложим. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение