Определение № 281 от 27.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2092/2015 г.

Постъпила е молба вх. № 7689 от 29 юли 2016 г. на [фирма] чрез представляващия дружеството изпълнителен директор Б. К., за възстановяване на сумата от 623 лева, внесена от молителя по сметка на ВКС на 23 декември 2014 г. във връзка с подадена касационна жалба срещу въззивно решение № 629 от 31 октомври 2014 г., постановено по въззивно гр.д. № 253/2013 г. на апелативния съд в гр. Пловдив. В молбата се сочи, че тъй като касационният съд не е допуснал до разглеждане подадената против въззивното решение жалба, внесената парична сума следва да бъде възстановена на касационния жалбоподател. К. съд приема, че искането е основателно. Поисканата сумата в размер на 623 лева е постъпила по сметка за държавни такси на Върховния касационен съд на 23 декември 2014 г., като държавна такса по чл. 18, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс за разглеждане по същество на подадената от жалбоподателя касационна жалба против постановеното въззивно решение на апелативния съд в Пловдив, което обстоятелство се удостоверява от счетоводството на ВКС на 13 септември 2016 г. С определение № 982 от 31 юли 2015 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното съдебно решение. Ето защо пред касационния съд не се е развила фазата по разглеждането на подадената касационна жалба по същество по реда на чл. 290 ГПК, за която е дължима внесената от молителя държавна такса в размер на 623 лева. С оглед изложеното, като недължимо платена, посочената сума следва да бъде възстановена по сметка на молителя в пълния претендиран размер от 623 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение