Определение № 9740 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8422/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Българския институт по метрология, чрез процесуалния си представител, срещу определение № 307 от 20.02.2026 г. по адм. дело № 37/2026 г. на Административен съд – Търговище в частта за разноските. В частната жалба са развити доводи за неправилност на определението в обжалваната част и се иска да се отмени като се остави без уважение искането на Д. Д. К. за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд. Ответникът по частната жалба – Д. Д. К., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното определение е правилно и иска да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално недопустима, по следните съображения: С обжалваното определение АС – Търговище е оставил без разглеждане жалбата на Д. К. против мълчалив отказ на Българския институт по метрология да се произнесе с решение по Закона за достъп до обществена информация по подаденото от него заявление рег. № 1766926360/28.12.2025 г., осъдил е органа да заплати на заявителя направените деловодни разноски в размер на 305,11 евро (596,74 лв.) и е прекратил производството по делото. Съдът, за да постанови този резултат, е посочил, че с молба вх. № 491/18.02.2026 г. оспорващият Д. К. е направил искане за прекратяване на производството по делото поради отпадане на правния интерес от оспорването, т. к. административният орган е отговорил положително на заявлението му за достъп до обществена информация. Съдът е приел, че с издаването на акт, който е благоприятен за жалбоподателя, е отпаднал правният интерес от търсената съдебна защита и е налице основанието по чл. 159, т. 4 АПК за прекратяване на производството по делото. Поради това че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, съдът е постановил да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер на 305,11 евро. Недоволен от определението в частта за разноските частният жалбоподател оспорва същото. В изпълнение на указанията на първоинстанционния съд в производство по чл. 213, т. 2 и 3 и чл. 235а АПК, същият изрично уточнява, че частната жалба не представлява молба по чл. 176а АПК. Съгласно чл. 176а, ал. 4 АПК, когато срещу решението е подадена касационна жалба касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. С разпоредбата на чл. 176а, ал. 4 АПК не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване на съдебния акт в частта за разноските. Правилото има за цел да преодолее процесуалния ред за изменение и/или допълване на съдебния акт в частта за разноските, предвиден в чл. 176а, ал. 1 АПК в хипотезата когато срещу същия е подадена касационна жалба, но не и да създаде процесуална възможност за самостоятелно обжалване на акта относно разноските, присъдени от първата инстанция. При положение, че страната не е доволна от решението/определението на съда само по отношение на разноските, разполага с възможността да поиска допълване и/или изменение в тази част от съда, постановил съответния съдебен акт по реда на чл. 176а, ал. 1 – 3 АПК. Общото правило на чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 АПК също не предвижда самостоятелно обжалване на съдебния акт в частта на разноските, тъй като не е от вида на тези, които преграждат развитието на производството, а както вече се посочи процесуалният закон не урежда изрично обжалването му. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че също така е процесуално недопустимо с искане за изменение на определението в частта за разноските да се иска изменение на основанието, на което е прекратено делото, чрез подмяна на приетата от съда правна норма (чл. 159, т. 4 АПК) с друга (чл. 159, т. 1 АПК), в каквато насока са доводите на частния жалбоподател. Съдебният акт в частта за разноските, има акцесорен характер спрямо главния спор, поради което не е допустимо при инстанционния контрол да се ревизира възприетото от съда правно основание, въз основа на което е постановено прекратителното определение. Предвид изложените фактически и правни обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството по делото. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане от пълномощника на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за касационното частно производство, Българският институт по метрология следва да заплати на Д. Д. К. сумата 300 евро за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,