Решение № 5134 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9301/2014 г.

Решение № 5134 от 8.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9301/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Вуелта България" ЕООД със седалище в гр. Русе, представлявано от управителя Стефан Стефанов, против решение № 14 от 6.06.2014 г., постановено по адм. д. № 148/2014 г. по описа на Административен съд - Русе, в частта, в която е отхвърлено оспорването на дружеството срещу акт за установяване на публични общински вземания № СУД 682/25.11.2013 г., издаден от старши инспектор в отдел "КСМДТ" към дирекция "МДТ" при Община Русе, потвърден с решение № 018/14.03.2014 г. на директора на Дирекция "МДТ" в общината, с който са определени задължения за данък върху четири превозни средства за 2008 г. и лихви върху тях по отношение на "Вуелта България" ЕООД. Касаторът навежда твърдения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа възраженията си, изложени и пред първоинстанционния съд и счита, че съдът не се е произнесъл по всички негови доводи, поради което е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на акта. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което атакуваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Русе, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: От данните по административната преписка първоинстанционният съд е установил, че "Вуелта България" ЕООД е било собственик на лек автомобил с рег. № Р2583Т, деклариран с данъчна декларация от 2003 г., със закрита партида към 31.07.2008 г.; лек автомобил с рег. № Р4904РХ, деклариран с данъчна декларация през 2005 г., със закрита партида към 31.03.2009 г. Не е спорно, че дружеството е било собственик и на лек автомобил с рег. № Р2348РВ през периода 20.09.2006 г. - 30.09.2010 г., както и на лек автомобил с рег. № Р8558РН, негова собственост от 19.06.2008 г. Последните два автомобила не са декларирани и за тях не е откривана данъчна партида. Страните не спорят, че за четирите моторни превозни средства жалбоподателят не е заплащал местни данъци, дължими през съответните периоди. С атакувания пред Административния съд - Русе акт за установяване на публично общинско вземане административният орган, след извършена проверка по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, е констатирал неизпълнение на задължението за плащане на данък върху превозните средства за 2008 г. от "Вуелта България" ЕООД и е определил дължимия размер на данъка по отношение на всеки от леките автомобили, за съответния период, ведно с дължимите лихви за просрочие. Първоинстанционният съд е приел, че АУПОВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните прави и в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Съдът е изложил правни съображения във връзка с основните доводи на жалбоподателя, като ги е счел за неоснователни. Приложил е точно относимите материалноправни разпоредби и е достигнал до обоснован правен извод, който касационната инстанция изцяло споделя. Неоснователно е възражението на дружеството, поддържано и пред първоинстанционния съд, че при издаването на АУПОВ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неуведомяването му за започналото административно производство. Съдът правилно е заключил, че в конкретното административно производство се прилагат правилата на специалния закон - Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, поради което органът не е допуснал съществени процесуални нарушения при издаване на АУПОВ. Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 1 ДОПК и чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗМДТ вземанията за данък превозно средство са публични общински вземания. С данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България - чл. 52, т. 1 ЗМДТ, като данъкът се дължи от собствениците на превозни средства - чл. 53 ЗМДТ. Установяването на този данък се извършва по реда на ДОПК от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета, като в случая установяването е по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 166, ал. 1 ДОПК и чл. 4, ал. 1 ЗМДТ - с издаването на акт за установяване на публични общински задължения. В случая, актът е издаден след извършена проверка от компетентния орган, въз основа на подадена от задълженото лице декларация, както и след установено несъответствие с данни, получени от трети лица или организации. Т. е. административното производство, съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК, е извършено по реда и от органа, определен в съответния закон - ДОПК, поради което изключението по чл. 166, ал. 2 ДОПК е неприложимо. Административният орган е извършил служебна проверка за установяване на задължения по декларация, при условията на чл. 107, ал. 3, пр. второ "... както и когато... задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия". В основата на публичното задължение за ДПС стои обектът на облагане, за този обект е възникнало публично задължение по силата на закона. Основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. По делото е безспорно, че касаторът не е изпълнил в срок задължението си да заплати данък върху притежаваните от него моторни превозни средства за 2008 г., произтичащо от разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗМДТ (в приложимата редакция). Изпращаните от данъчната администрация съобщения за размера на дължимия данък имат характер на уведомления, като от неизпращането им не произтичат правни последици, изключващи дължимостта на пътния данък в предвидените от закона срокове. Дори да не са изпращани уведомления на данъчнозадълженото лице за размера на пътния данък, то той се дължи ежегодно пак по силата на закона, като размерът се определя от служител на общинската администрация по реда на чл.54 ЗМДТ. Незаплащането им в предвидените от закона срокове води до забава на длъжника и определянето на законни лихви върху просрочените задължения. Неоснователно е касационното възражение, че за 2008 г. дружеството не дължи данък върху превозните средства, тъй като задълженията са погасени по давност. Правилно съдът е тълкувал нормата на чл. 109, ал. 1 ДОПК. Законът създава периодично задължение за плащане за всяка година до възникване обстоятелства за изменение или прекратяване на ДПС. Както правилно е посочил съдът, релевантен е периодът на формиране на задължението, а не датата на подаване на декларацията, която има само удостоверителен характер. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, според която публичните задължение се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която следва да се плати публичното вземане. По отношение на данъчното задължение за 2008 г. 5-годишният период започва да тече от 1.01.2009 г. и изтича на 31.12.2013 г., поради което при издаване на АУПОВ не е нарушен материалния закон. Първоинстанционният съд е обосновал правните си изводи след обсъждане на релевантните за спора факти и е приложил точно материалния закон. Неизлагането на доводи по всички възражения на жалбоподателя не опорочава съдебния акт, тъй като по отношение на относимите за спора обстоятелства е достигнал до правилен и обоснован извод. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд