Определение № 60290 от 04.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 1016/2021 г.

Производството е по молба с правно осн. чл.95 ГПК. Молбата е подадена от „Бардгруп“ЕООД и с нея се иска предоставяне на правна помощ за подаване на частна жалба срещу определение № 60249/30.06.2021г. по настоящето дело на ВКС, I т.о. в частта, с която е оставена без разглеждане частна касационна жалба от „Бардгруп“ЕООД срещу определение № 11844/12.08.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1824/2020 г. на Софийски апелативен съд. ВКС прецени следното: Производството по ч.т.д. № 1016/2021г. на ВКС,I т.о. е образувано по частни касационни жалби на осн. чл.274, ал.3 ГПК от „Бардгруп“ЕООД и от „Маверик груп“АД срещу определение № 11844/12.08.2020г. по в.ч.гр.д. № 1824/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №5170/03.10.2019г. по т.д. № 33/2019 г. на СГС за недопускане на главно встъпване на „Маверик груп“АД, действащ като субституент на „Полисан“АД и приемане за съвместно разглеждане в това производство на предявения от „Полисан“АД срещу „УниКредит факторинг“ЕАД иск за заплащане на сумата 1 389 668,07лв. и на предявения от „Полисан“АД срещу „Бардгруп“ЕООД иск за установяване, че „УниКредит факторинг“ЕАД следва да плати на „Полисан“АД сумата 1 389 668,07лв. С определение № 60249/30.06.2021г. по делото на ВКС,I т.о. е прието, че частната касационна жалба на „Бардгруп“ЕООД е подадена от страна, която няма правен интерес от това обжалване – ответник по първоначалния иска в процес, в който друго лице иска да встъпи главно. Съставът на ВКС се е позовал на приетото в т.9б от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, че определението на първоинстанционния съд, с което е отказано конституиране на главно встъпило лице е преграждащо – налице е преграждане на производството по отношение на предявените от главно встъпилото лице искове срещу първоначалните страни. Следователно главно встъпващото лице има правен интерес да защити в едно производство претендираните от него самостоятелни права върху предмета на спора срещу ищеца и ответника по първоначалния иск. Главните страни- ищец и ответник, нямат правен интерес да обжалват това преграждащо определение, тъй като при допускане на главно встъпване те биха се явили в качеството на ответници по исковете на главно встъпилото лице. Ето защо частната жалба на „Бардгруп“ЕООД е оставена без разглеждане като недопустима. Горното определение е съобщено на „Бардгруп“ЕООД на 26.07.2021г. и в срока за подаване на частна жалба по чл.274, ал.2 ГПК дружеството е поискало предоставяне на правна помощ по реда на чл.95 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз /определение от 13.06.2012г. по дело С –156/12, GREP/FreistatBayern/ принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. В тази връзка националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата, респ. за възлагането на адвокатска защита. В случая преценката на касационната инстанция обхваща следните факти: Правната помощ е поискана с оглед подаване на частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК, т.е. за извършване на правно действие, което не налага изрично /както е при частната касационна жалба по чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 и 2 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.284, ал.2 ГПК/ приподписване от адвокат. Молителят сам, без да представи доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение, е оттеглил пълномощията по делото, които е дал на представлявалия го редовно до този момент юрисконсулт /приложено към молбата по чл.95 ГПК уведомление за оттегляне на упълномощаване/. В молбата единствено се навеждат доводи за допустимост на искането за предоставяне на правна помощ на търговско дружество, без се излагат каквито й да е конкретни твърдения и доказателства за тях, релевантни за преценка на обстоятелствата относно възможността на юридическото лице да ангажира адвокатска защита. Поради изложеното молбата по чл.95 ГПК е неоснователна. Водим от горното, съставът на ВКС, I т.о.