Определение № 7700 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5101/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на Г. Н. Т. и процесуалния му представител адв. Петров ПАК, срещу Oпределение № 754 от 22.01.2025 г., постановено по адм. дело № 2964/2023 г. на Административен съд- Пловдив. С определението съдебният състав е оставил без разглеждане и е върнал исковата молба на частният жалбоподател срещу Министерски съвет на Република България, Народното събрание на Република България, Община котел и Община Карлово с цена на иска 100 000 000,00 лева, като е прекратил производството по делото на две отделни основания – заради неотстраняване на всички посочени от страна на съдебния състав нередовности и заради провеждане наличие според съдебния състав на предпоставките на чл.126, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК, а именно наличие на по-рано образувано идентично дело. Частният жалбоподател лично и чрез процесуалния си представител оспорва определението и иска отмяната му. Обяснява, че е депозирал пояснения, с които е изпълнил указанията на съдебния състав, дадени в Разпореждане № 1351 от 12.02.2024 г. и № 7864 от 13.09.2024г. Счита, че липсват основания исковата молба да бъде приета за недопустима. На следващо място се изразява становище, че исковата молба неправилно е била преценена като идентична с исковата претенция по гр.д. № 636/2021г. по описа на Окръжен съд Пловдив. Поради изложеното намира оспореното определение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяната им и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия от страна на първоинстанционния съд. От ответната страна Министерски съвет на Република България е постъпило писмено становище във връзка с оспореното определение, с което се изразява съгласие с аргументите на съдебния състав. Ответната страна Народно събрание на република България също депозира възражение против частната жалба, като излага аргументи за правилност и обоснованост на съдебния акт. Идентично е становището по жалбата и на Община Карлово, обективирано писмено в предоставения за това на страната срок. Община Котел не изразява изрично мнението си по депозираната частна жалба. Жалбите са депозирани в срок и отговарят на изискванията за допустимост, уредени в разпоредбите на чл. 212 и чл. 213 АПК, вр. чл. 231 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната пред първоинстанционния съд искова молба и уточненията на ищеца по адм. д. № 2964/2023 г. по описа на АдмС - София - град, както и с указанията на съдебния състав, дадени с Разпореждане № 1351 от 12.02.2024 г. и № 7864 от 13.09.2024г. и удостоверението за предмета на гр. дело 636/2021г. от Окръжен съд Пловдив, намира на първо място за неправилни изводите на първоинстанционния съд за идентичност на прекратеното дело и гр. дело 636/2021г. по описа на Окръжен съд Пловдив. Исковата претенция не съвпада изцяло по страни, нито по основание. Действително от частичноотстранените нередовности в исковата молба по адм. д. №2964/2023г. става ясно, че обезщетението се търси за причинени неимуществени вреди от противоправни действия и бездействия на длъжностни лица, довели до вредоносния резултат – загуба/липса на медицинска документация, докато исковото производство по чл.45 ЗЗД касае претенция за обезщетяване на деликт, изразил се в увреждане здравето на ищеца. Претенцията е за имуществени вреди, обяснени като пропуснати полза. По тази причина съдът намира, че на са налице предпоставките на чл.126, ал.1 АПК, вр. чл.144 ГПК, за прекратяване производството по съдебния спор. С разпорежданията на първоинстанционния съд са били дадени указания за отстраняване на част от констатирани нередовности, свързани със задължителното съдържание на исковата молба, но без пълен резултат. На първо място съдебният състав е поискал да бъдат уточнени ответниците на исковата претенция и конкретната административна дейност, която ги обвързва пряко с причинените вреди по конкретния казус. Това обстоятелство не е било изяснено, като посочената слабост не е била отстранена. От самото начало Министерският съвет на Република България поддържа линия на защита, че същият не представлява юридическо лице и това е вярно. Юридическото лице е администрацията на Министерски съвет, по тази причина правилно представителят на посочения орган поддържа, че МС не разполага с качество, позволяващо му да бъде пасивно легитимирано като ответник. На следващо място следва да бъде припомнено, че съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В тази връзка законодателната дейност на Народното събрание на Република България, заради която най- общо е обяснено от страна на ищеца ангажирането на отговорността му, се различава съществено от визираната в закона административна дейност, каквато осъществява единствено администрацията на Народното събрание, а не самият парламент. Посочените две обстоятелства, свързани с определяне на част от ответниците действително се явяват самостоятелно основание за прекратяване на производството по отношение на този ответник, но единствено след реализиране от страна на съдебния състав на процесуалните му задължения, регламентирани с разпоредбата на чл. 205, ал.2 АПК, за указване на ищеца срешу кого следва да насочи иска си. Едва несъобразяването на последния с дадените указания се явява основание за прекратяване на производството, каквато настоящата хипотеза не е. Въпреки това, след запознаване с исковата молба, разпорежданията на съдебния състав за отстраняване на нейни слабости и уточненията на ищцовата страна, настоящият съдебен състав счита, че действително обстоятелстватa, посочени в исковата молба не притежават необходимата конкретика по отношение на съществени за правния спор елементи, като нейната абстрактност не е била превъзмогната и след опитите за изпълнение на серията от дадени указания за отстраняване на тези нередовности, както правилно е отбелязал това и първоинстанционният съдебен състав. Правилно в тази връзка първостепенният съд се е опитал да провокира ищеца да внесе яснота и пълнота в обстоятелствената част на молбата. Същата е необходима с оглед обезпечаване равнопоставеността на двете страни в производството, доколкото гарантирането на състезателното начало при този вид административни спорове е отличителен техен елемент. В тази връзка следва да бъде посочено, че от изложението на ищеца така и не става ясно с какви документи същият е желаел да се снабди, но не са били запазени. Общото твърдение за ненадлежно предаден между институции и незапазен архив не притежава достатъчна конкретност, за да постави ответниците в състояние да отговорят адекватно на твърденията за допуснати противоправни действия и бездействия от тяхна страна и организират защитата си. Едва в частната жалба на процесуалния представител на ищеца се загатва, че един от документите е медицинския картон на лицето, но според изложението той не е единствения нужен на ищеца документ. Твърди се и за друга неуточнена „съпътстваща документация“. Уточняването вида на документите е следвало да бъде съществена част още от първоначалната искова молба, тъй като всеки документ е разполагал с различен правнорегламентиран ред на създаване и съхранение. Така например, преди 2000г., когато се твърди да е извършена структурната реформа във визираните от ищеца детски заведения е действала НАРЕДБА № 9 от 11.04.1996 г. за организация и провеждане на профилактични прегледи и диспансерно наблюдение при деца от 0 до 18 години. Според чл.15, ал.1 от тази Наредба „В случаите, когато диспансерното наблюдение се води от лекаря, обслужващ детското и/или учебно-възпитателното заведение, той изпраща на личния педиатър на детето в двуседмичен срок данни за заболяването, извършените изследвания, лечение и рехабилитация“, а според ал.2 на същата норма „Данните по ал. 1 се нанасят от личния педиатър в амбулаторния картон на детето (Бл. МЗ № 114-3).“ Т.е. става ясно, че именно здравният картон, който визира процесуалният представител на ищеца е съхраняван и попълван от личния педиатър на детето, а не от самото детско или здравно заведение. В тази връзка в исковата молба е следвало да бъдат не само индивидуализирани всички твърдени, че липсват здравни документи, но също така и да бъде обяснено защо лицето счита че са се намирали в ответните, здравни институции, чийто принципал са двете общини. В исковата молба непосочен от самото начало е и периода за който се търси процесното обезщетение, както и периода на действие на самото увреждане. Логически обосновано е този период да има начало, което обичайно съвпада с момента на установяване на твърдяната загуба на документи. В исковата молба не са били посочени нито в самото начало, нито на по-късен етап обстоятелствата, при които ищецът е установил загубата на всеки един интересуващ го документ – дали това се е случило с посещение намясто в съответните две институции, дали е писал на някакво учреждение и съответно какво му е било отговорено. На следващо място, периодът на търсената обезвреда е следвало да бъде индивидуализаран и с край, който ясно да обозначава времевата рамка на търсеното обезщетение. На следващо място, действително съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 ЗОДОВ, когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно. В тази хипотеза обаче обяснена следва да бъде логическата връзка между поведението на отделните участници, т.е. това, как всеки от тях е допринесъл пряко и непосредствено за настъпилото увреждане, която връзка също е останала неразяснена в исковата молба и нейните допълнения. Така констатираните слабости са съществени за изясняване предмета на спора и обстоятелствата, при които се твърди да са получени сочените неимуществени увреждания и потвърждават крайния извод на съдебния състав за липса в исковата молба на изискуемата по закон конкретика, която да обезпечи както правилното определяне предмета на спора, така и равнопоставеността на двете страни в състезателното производство. Отговорността на държавата макар и безвиновна е конкретна, а не абстрактна и може да бъде ангажирана след пълно и точно определяне на параметрите на противоправните действия, за които се търси обезвреда. Без тяхната достатъчна индивидуализация съдът не е в състояние да прецени и това дали изобщо се касае за административна дейност на длъжностни лица при съответната администрация или за техни извънслужебни действия, за които същите биха понесли лична деликтна отговорност. На последно място следва да бъде напомнено, че нова искова претенция за причинени вреди по реда на ЗОДОВ може да бъде предявена от страна на жалбоподателя по всяко време при отстраняване на всички констатирани нередовности. Претенции за разноски пред настоящата инстанция са предявили Министерски Съвет на Република България, Народното събрание на Република България и Община Карлово, които следва да бъдат уважени в размер на 50,00 лева всяка, при условията на чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В обобщение на гореизложеното частната жалба в частта срещу Определение № 754 от 22.01.2025 г., постановено по адм. дело № 2964/2023 г. на Административен съд-Пловдив, като неоснователна, обосновава извод за оставяне в сила на така оспореното определение. Така мотивиран Върховният административен съд, трето отделение