Определение № 2995 от 24.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 201/2025 г.

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадената от процесуалния представител на ищцата Е. И. Б. адв.Т. Г. частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 2542/09.10.2024г. по възз.гр.д. № 2414/2023г. на САС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция по чл.38, ал.1 ЗА в размер на 346лв. Незаконосъобразността на обжалваното определение е обоснована с доводи за неправилно определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА. Искането е за отмяна и за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА за въззивната инстанция в размер на 346лв. Не са постъпили в срок писмени отговори. Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията по чл.274, ал.2 ГПК за цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното определение,след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Настъпило е вътрешно-процесуалното условие за разглеждането й, предвид постановяване на решение по т.д.№ 202/2025г. на ВКС, образувано по подадената чрез адв.Т.Г. касационна жалба на ищцата срещу въззивното решение. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съгласно трайноустановената съдебна практика на касационната инстанция, формирана в приложение на решението на СЕС по дело С-438/22, приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004г., не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. Размерите на възнагражденията по наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. От значение е вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. В случая изводът в обжалваното определение относно размера на адвокатското възнаграждение не е изцяло съобразен с посочените критерии. Независимо, че въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание и не са събирани доказателства, съставът на апелативния съд не е съобразил обхвата на вложения труд за адвокатска защита, който, освен за подаване на въззивна жалба, е и за процесуално представителство в ОСЗ и за изготвяне на писмена защита. Положеният от процесуалния представител труд за адвокатска защита не съответства определеният с въззивното решение размер на адвокатското възнаграждение за въззивно производство от 454лв. Дължимият размер на възнаграждението по чл.38 ЗА за въззивната инстанция следва да бъде определен в по-висок размер, а именно претендирания, който съответства на установените от съдебната практика критерии за определянето му. Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него - присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за предоставената на ищцата във въззивното производство безплатна правна помощ в размер на 346лв. Предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК, разноски на страните не се присъждат. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: