Определение № 30 от 17.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 1069/2011 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.43, т.1 НПК, след като с разпореждане от 02.02.2011 г. съдията - докладчик по нахд № 96 /2011 г. на Районния съд в гр. Разград прекратил делото и постановил то да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът изразява становище за основателност на искането за определяне на друг компетентен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира следното: Делото е образувано в Районния съд в гр. София. Той се позовал на правилата за местната подсъдност след констатацията, че административното нарушение е извършено в района на гр. Разград и изпратил делото на районния съд в същия град. Районният съд в гр. Разград приел делото, но се обърнал към ВКС за определяне на друг, равен по степен съд със съображения, имащи основание в чл. 43, т.1 от НПК- жалбоподателите, актосъставителят и свидетелите имат регистрация в района на гр. София. Не е повдигнат спор за подсъдност по чл. 44, ал.1 от НПК въпреки съвпадането на районните съдилища, които си препращат делото. Приемащият съд в гр. Разград не оспорва своята компетентност по правилата на местната подсъдност, поради което настоящият състав на ВКС не взема становище по този въпрос, намирайки го извън предмета, с който е сезиран. В разпореждането на съдията докладчик се излагат единствено аргументи за промяна на подсъдността и те са основателни. Както е известно местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, в полето на първата от които попада настоящият случай. Видно от данните по административната преписка жалбоподателите и двамата свидетели по акта за установяване на административното нарушение имат адреси в гр. София, т.е. може да се приеме, че е реализирано законовото изискване много свидетели или обвиняеми да живеят в района на друг, еднакъв по степен съд. В конкретната ситуация това е Районният съд в гр. София, който следва да разгледа делото. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.43, т.1 от НПК