Определение № 496 от 23.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3665/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Обжалвано е Определение № 192 от 03.04.2020 г., постановено по гр.д. № 3967/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, в частта с която е оставена без разглеждане като недопустима касационна жалба вх.№ 1378/12.02.2020 г. на Е. М. срещу Решение № 1204/21.05.2019 г. по гр.д. № 2347/2017 г. на Апелативен съд – София. Частният жалбоподател Е. Д. М., поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушения на процесуалния закон и необоснованост по изложени в жалбата съображения. Ответникът Прокуратура на Република България не взема становище. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима. Установено е по делото, че гр.д. № 3967/2019 г. по описа на ВКС е било образувано по касационна жалба вх.№ 12551/24.06.2019 г. от ищеца Е. М., чрез назначения му процесуален представител адв. Д. С., и касационна жалба с вх. № 11329/07.06.2019 г., подадена от ответника по делото Прокуратурата на Република България, и двете – срещу решение № 1204/21.05.2019 г., постановено по гр. дело № 2347/2017 г. на Софийския апелативен съд. Жалбоподателят Е. М. в своя молба от 12.02.2020 г./лист 42 по делото/ е изискал от състава на IV – г.о. да му бъде предоставено делото за два дни „за да изложи свое становище по делото пред ВКС“, а на лист 42/гръб/ по делото жалбоподателя изрично е изразил волеизявление, че обжалва постановеното решение по гр.д. № 2347/2017 г. на Апелативен съд – София. В обжалваното определение е прието, че препис от въззивното решение е редовно връчен на ищеца – чрез назначения му процесуален представител по делото адв. Д. С. от САК, на 03.06.2019 г./лист 99 по в.гр.д. № № 2347/2017 г. на АС - София/, който е надлежно назначен за служебен защитник на ищеца/лист 73 по делото пред II - инстанция/, предвид което едномесечният преклузивен срок за касационно обжалване по чл. 283 ГПК, е изтекъл на 03.07.2019 г. (сряда). Прието е, че ищецът - касатор е подал касационната си жалба с вх. № 1378/12.02.2020 г. на 07.02.2020 г. – чрез администрацията на затвора в София, т.е. касационната жалба е депозирана повече от 7 месеца след изтичането на срока за обжалване, поради което същата е оставена без разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 283 ГПК касационната жалба се подава в едномесечен срок, който започва да тече от връчването на препис от въззивното решение на страната. С изтичането на предвиденият в процесуалния закон срок се преклудира възможността на страната да сезира надлижно касационната инстанция като подаде касационна жалба. Правилно в обжалваното решение тричленния състав на ВКС е приел, че депозираната касационна жалба вх. № 1378/12.02.2020 г./обективирана на лист 42 гръб по делото/ е процесуално недопустима, тъй като същата е входирана след изтичането на едномесечния преклузивен срок за обжалване предвиден в разпоредбата на чл. 283 ГПК. В случая е налице процесуална пречка касационната жалба да бъде разгледана по същество и правилно същата е оставена без разглеждане. Поради изложеното, обжалваното определение на състава на IV – г.о. на Върховния касационен съд следва да бъде потвърдено като постановено в съответствие с процесуалния закон. Предвид изложените съображения, съдът