Определение № 222 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1776/2015 г.
ВКСIII гражданско отделение14.04.2015 г.
Диспозитив
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на състава, постановил определение №.616/18.11.14г. по г.д.№.4726/14 по описа на ВКС, за произнасяне по искането за изменението му в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.616/18.11.14г. по г.д.№.4726/14 на ВКС, І ГО, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №.2116/27.03.14 по г.д.№.384/14 на СГС по жалба на Р. И. С., последният е осъден да плати 200лв. разноски за касационната инстанция на ответниците по касационната жалба Й. Б. и В. Б. и делото е върнато на СГС за произнасяне по чл.248 ГПК по отношение на разноските за въззивното производство. Постъпила е частна жалба от Й. Б. и В. Б. с искане за отмяна на горното определение в частта за разноските и в частта, с която делото е върнато на СГС за произнасяне по реда на чл.248 ГПК. Поддържа се, че пресъденият адвокатски хонорар при условията на чл.78 ал.5 ГПК е определен неправилно – в нарушение на приложимите разпоредби от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а връщането на делото на СГС е недопустимо. Ответната страна Р. И. С. не взема становище. В частта, с която жалбоподателите възразяват срещу размера на пресъдените им от ВКС, І ГО, по г.д.№.4726/14 разноски, частната жалба съставлява молба за изменение на определение №.616/18.11.14г. в частта му за разноските по реда на чл.248 ГПК. Поради това и по нейната допустимост и основателност следва да се произнесе съставът, постановил определението. Определението в частта за връщане на делото на СГС за произнасяне по искане по чл.248 ГПК съставлява не акт, който подлежи на самостоятелно обжалване съобразно чл.274 ал.1 и ал.2 ГПК и на инстанционен контрол - а разпореждане по администриране на подадена до ненадлежен орган молба – за изпращането й на надлежния такъв. При ненадлежно упражняване на съответно право и подаване на молба до съд, който не е компетентен да я разгледа по правилата на функционалната подсъдност, по аргумент от чл.118 ал.2 ГПК този орган е длъжен да изпрати делото по подсъдност на компетентния съд за преценка допустимостта и основателността на молбата – както и е процедирал съставът на ВКС. С оглед на изложеното по-горе, ВКС, ІІІ ГО