Определение № 328 от 25.07.2025 г. на ВКС по н. д. № 701/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1 НПК. С разпореждане № 2456 от 22.07.2025 г. съдията-докладчик при СГС прекратил съдебното производството по н.ч.д. № 4612/25 г. и изпратил делото във ВКС като повдигнал спор за подсъдност с Окръжен съд –Варна. ВКС след като се запозна с материалите по делото, намира следното: В ОС- Варна е образувано н.ч.д № 1023/25 г. по ЗПИИАКОРНФС за признаване и изпълнение на немско решение според РР 2005/214/ПВР срещу З. З. З., с което му е наложена финансова санкция в размер на 178,50 евро за нарушение при управление на МПС с превишена скорост над допустимата с 26 км. ч., съгласно чл. 41, ал. 1 в съвкупност с Приложение 2, чл. 2 от Правилника за движение по пътищата, чл. 24 от Закона за движение по пътищата, 11.3.5 от Федералния закон за финансовите санкции. С разпореждане № 1265 от 8.07.2025 г. съдията- докладчик е прекратил съдебното производство по делото, като е приел, че делото не е подсъдно на ОС – Варна и го изпратил в СГС, тъй като засегнатото лице нямало местоживеене и обичайно пребиваване на територията на РБ. Последното се установявало от изготвена справка от НБДН, в която е отразено, че лицето има настоящ адрес във Франция и постоянен в [населено място], обл. В.. В СГС е образувано нчд № 4612/25 г.. Съдията- докладчик по делото изразил несъгласие с направения от ОС-Варна извод, че лицето „няма установено местоживеене и обичайно пребиваване на територията на страната“ в частност в съответния съдебен район и повдигнал спор за подсъдност с ОС- Варна. Настоящият съдебен състав на ВКС като съобрази материалите по делото, намира че извода на ОС- Варна, че не е компетентен да разгледа делото е направен прибързано, поради следното: Съгласно чл. 31 ал. 1 от специалния закон решението за налагане на финансови санкции се признава от Окръжния съд по местоживеене или обичайно пребиване на лицето. В чл. 15 ал. 5 от същия закон е посочено че в случаите, когато не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиване на лицето компетентен да разгледа решението е СГС. „Местоживеене“ на физическо лице по смисъла на чл. 93 и чл. 94 от ЗГР е адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес, като съдебната практика приема, че за нуждите на производството по този ред за местоживеене следва да се има предвид мястото, където е установена трайната обвързаност на лицето с дадено населено място. В конкретния случай лицето има известен постоянен адрес на територията на страната отразен както в справката от НБДН, така и в удостоверението на решаващата държава и това е [населено място], [улица], от които той не е надлежно призован, нито търсен от съда. Според ВКС, ОС- Варна е направил прибързан извод, за това че местоживеенето на засегнатото лице не е на територията на ОС- Варна, тъй като не е изпълнил съдебната процедурата по призоваването му по предвидения за това ред. Съгласно чл. 178, ал. 1 от НПК връчването на призовки и съобщения се извършва от служител при съответния съд, орган на ДП, община или кметство. Когато връчването не може да стане съгласно ал. 1, то се извършва от чрез службите на МВР или на МП. За това изпращането на делото във ВКС и повдигането на спор за подсъдност със СГС е направено преждевременно. Делото следва да се върне на ОС- Варна за призоваване на засегнатото лице и за извършването на нова преценка на обвързващите съда обстоятелствата по чл. 15 от ЗПИИАКОРНФС. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК Върховен касационен съд - трето наказателно отделение,