Определение № 6842 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Й. Д., против определение № 13966/09.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2858/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с която е отхвърлено искането ѝ както за предоставяне на правна помощ, така и за освобождаване от държавна такса по делото, като също така е оставена без разглеждане исковата ѝ молба, подадена против съдия Е. И. от АССГ, ІІІ отд., 2-и състав, за следното: “непознаване и неприлагане на Европейското право на СЕ и на ЕС“ и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на определението. Иска се отмяната му, уважаване на направените искания и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по делото на АССГ е образувано по искова молба, подадена от Л. Й. Д. от гр. София против съдия Е. И. от АССГ поради “непознаване и неприлагане на Европейското право на СЕ и на ЕС.“ След дадени от страна на съда указания за отстраняване на нередовности по исковата молба, Д. подала отговор, като също така направила искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. С оспорената в настоящото производство определението съдът не е предоставил исканата правна помощ и не е освободил ищцата от заплащане на държавна такса, като също така е оставил без разглеждане исковата молба и прекратил производството по делото. За да постанови горния резултат, административният съд приел, че от представената от Л. Д. декларация за материално състояние се установява, че същата получава минимални доходи и притежава два имота. Поради това е прието, че имущественото състояние на Д. позволява заплащане на дължимата държавна такса, но не и заплащане на разноски за адвокат. Въпреки това, административният съд приел, че на ищцата не следва да се предоставя правна помощ, защото не е налице втората предпоставка за отпускане на правна помощ по чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно - интересите на правосъдието да изискват това. Посочено е, че така предявеният от Л. Й. Д. иск против съдия Е. И. от АССГ е изцяло лишен от предмет, не е посочено да се претендира сума, нито се твърди какъвто и да било друг правен резултат от иска, защитим по реда на административното правосъдие. Посочено е още, че действията на съдия И. по делата й се ползват с функционален имунитет, като същата не носи гражданска или наказателна отговорност във връзка с правораздавателната дейност, която упражнява. В качеството си на съдия тя носи единствено дисциплинарна отговорност, а такава може да й се потърси по реда на сезиране на компетентния орган – Инспекторат към ВСС или съответния административен ръководител, но не и чрез съда. Именно поради това е прието и че иска е предявен против пасивно нелегитимирано лице. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд не е освободил Л. Й. Д. от заплащане на дължимата държавна такса по делото. От така представените доказателства по делото е видно, че Д. може да заплати проста такса за образуване на делото, която е в размер на 5,11 евро (10 лева) съгласно чл. 2б, б. а от Тарифа № 1 към закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието. В случая не е приложим реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, респ. чл. 227а, ал. 2 АПК, за освобождаване от държавна такса и разноски за производството, като горното се потвърждава от представената от Д. имуществена декларация, съгласно която има два имота. Правилно първоинстанционният съд не е предоставил и исканата правна помощ. На основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В настоящия случай се установява, че правна помощ се иска в производство по искова молба, адресирана до АССГ, против съдия от структурата на съда. Същата е приета за нередовна и недопустима от страна на съда. На основание чл. 23, ал. 1 ЗПП системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 – процесуално представителство - обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. За съдебноадминистративните производства по АПК не е предвидена задължителна адвокатска защита. Всички изброени обстоятелства сочат, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на по-нататъшните процесуални действия, които следва да се извършат в частното производство. На частната жалбоподателка е осигурен достъп до правосъдие, който е осъществен съобразно действащия национален процесуален закон. Законосъобразно административният съд е оставил без разглеждане исковата молба на Л. Д. и съответно е прекратил производството по делото. От една страна не само, че иска е нередовен, като нередовността не е отстранена с представения от ищцата отговор по дадените ѝ от съда указания, но и така изложеното от нея не може да се определи като основание за подаване на искова молба. Както административният съд е посочил, с така подадения иск не се претендира сума, нито се иска нещо конкретно, а и съдът не е компетентен да преценява работата на съдия, който не само, че се ползва с функционален имунитет, но и не е активно легитимирана страна в процеса. Като не е предоставил правна помощ на Л. Й. Д. и не я е освободил от заплащане на държавна такса по делото, съответно е оставил без разглеждане подадения от нея иск против съдия Е. И. от АССГ и е прекратил производството по делото, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение