Определение № 7274 от 12.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4970/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на С. Й. Й. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Илиева, против определение № 2466 от 11.03.2024г., постановено по адм. дело № 1378/2023г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му с искане за прогласяване на нищожността на разрешение за строеж № 56 от 02.03.2000г. на участъков архитект на район „Приморски“ при община Варна, с което е на основание ЗТСУ е разрешена промяна на предназначението на част от офис в партерен етаж на жилищна сграда на ул. „Войнишка“ № 1, гр. Варна в магазин за хранителни стоки /местни продукти/ и за конфекция и с което определение производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения, че е неправилен извода на съда, че жалбоподателят не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149 ал. 2 т. 2, 3 и 4 ЗУТ. Напротив навежда съображения, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 39 ал. 2 ЗУТ, тъй като е допуснато промяна на предназначението на обекта от офиси в магазин за хранителни стоки, което предполага масов достъп на външни лица, като посочва, че е без значение, че обекта има самостоятелен вход. Навежда съображения и че не е изяснен изцяло въпроса относно това дали е допуснато наднормено шумово замърсяване, тъй като е бил направен само един инцидентен оглед на обекта. Навежда съображения и че са налице предпоставките по чл. 185 ал. 1 ЗУТ и е било необходимо съгласието на етажните собственици за промяната на предназначението на обекта, тъй като е засегната обща част фасада на сградата с разширяване на отвори за прозорци и врата на обекта. Навежда съображения и че в случая е бил приложим чл. 185 ал. 2 във връзка с чл. 185 ал. 1 т. 3 ЗУТ и е било необходимо решение на общото събрание на етажните собственици за промяната на предназначението на обекта, предмет на разрешението за строеж. Твърди и че се явява непосредствен съсед на обекта, предмет на разрешението за строеж, тъй като собственото му складово помещение попада точно по него, а складовото помещение съгласно чл. 40 ал. 1 ЗУТ е задължително към жилището. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът участъков архитект на район "Приморски" при община Варна не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение в оспорената му част АС – гр. Варна е приел, че за да възникне правото на жалба, то жалбоподателят следва да има качеството заинтересовано лице, като съобразно ТР № 3 от 16.03.2013г. по т.д. № 1/2012г. на ВАС при преценка на правния интерес се съобразяват нормите, действащи към момента на подаване на жалбата. Приел е в тази връзка за приложима специалната разпоредба на чл. 149 ал. 2 ЗУТ, очертаваща лицата, легитимирани да оспорят разрешение за строеж. Достигнал е до извода, че жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 149 ал. 2 ЗУТ. С оглед на съдържанието на оспореното разрешение за строеж, което е за промяна на предназначението на част от офис в партерен етаж на жилищна сграда на ул. „Войнишка“ № 1, гр. Варна в магазин за хранителни стоки /местни продукти/ и за конфекция е достигнал до извод за неприложимост на т. 1 на ал. 2 на чл. 149 ЗУТ, тъй като не се касае за пристрояване и надстрояване, както и на т. 2 на посочената разпоредба, тъй като не са налице хипотезите на чл. 38 ал. 3 и 4 ЗУТ, тъй като те касаят преустройства на жилищни обекти, а в случая и преди и след издаване на разрешението за строеж обектът е за нежилищни нужди. Приел е и че не е налице хипотезата на чл. 39 ал. 2 ЗУТ, тъй като имота не се намира в курортна или вилна зона, както и поради това, че не е установено наднормено шумово замърсяване, включително като се е позовал на приетата по делото съдебно – техническа експертиза. Приел е, че не е налице и хипотезата на чл. 149 ал. 2 т. 4 ЗУТ, препращаща към чл. 185 ал. 2 ЗУТ, тъй като тази разпоредба е приложима в случаите извън ал. 1 на чл. 185 ЗУТ. Достигнал е до извод, че жалбоподателят не е собственик или носител на ограничени вещни права на преустройвания обект или части от него при условията на чл. 185 ал. 1 ЗУТ, като е приел, че не е налице нито една от визираните в тази разпоредба хпотези, при която би бил приложим чл. 185 ал. 2 ЗУТ, тъй като не се променя предназначението на обекта, а именно от такъв за нежилищни нужди остава за същите такива нужди, не се отнемат общи помещения или площи и части от тях и не се променя предназначението на такива общи помещения и площи, не се изменят съществено общи части на сградата, няма свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи, не се прокарват нови инсталации през обща част. Достигнал е до извод, че преустройството се извършва при условията на чл. 38 ал. 5 и 6 ЗУТ. Въз основа на установените обстоятелства е достигнал до извода, че жалбоподателят не е сред лицата посочени в чл. 149 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, които съобразно специалния закон за активно легитимирани да оспорват разрешението за строеж. Поради това е приел, че за него не е налице правен интерес от оспорване на разрешението за строеж, оставил е без разглеждане жалбата му и на основание чл. 159 т. 4 АПК е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Административен съд – гр. Варна е сезиран с жалба вх. № 9497 от 21.06.2023г. от С. Й. с искане да бъде провъзгласена нищожността на разрешение за строеж № 56 от 02.03.2000г., издадено от участъков архитект на район „Приморски“ при община Варна“. Предвид така очертания предмет на спора правилен е извода на Административен съд – гр. Варна, че правния интерес от оспорване на административния акт се преценява съобразно действащите норми към момента на подаване на жалбата, като в съответствие със закона е приел, че кръгът на лицата, за които законодателят е признал право да оспорват разрешение за строеж е очертан в специалната разпоредба на чл. 149 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ. С оспореното разрешение за строеж е на основание ЗТСУ е разрешена промяна на предназначението на част от офис в партерен етаж на жилищна сграда на ул. „Войнишка“ № 1, гр. Варна в магазин за хранителни стоки /местни продукти/ и за конфекция, т.е и преди промяната обектът е бил с предназначение за нежилищни нужди, а именно за офиси, и след промененото предназначение отново остава за нежилищни нужди – магазин за хранителни стоки и конфекция. В тази връзка правилно съставът на първоинстанционния съд е приел, че в случая са неприложими нормите на чл. 38 ал. 3 и 4 ЗУТ, тъй като те касаят промяна на предназначение на обект, отреден за жилищни нужди в такъв за нежилищни нужди. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ, която касае разрешаването на нов строеж, пристрояване или надстрояване, каквото в настоящият случай не е разрешавано. Жалбоподателят не попада и в хипотезата на чл. 149 ал. 2 т. 2 ЗУТ, тъй като не се касае за преустройство или промяна на предназначението на обект в хипотезите на чл. 38 ал. 3 и 4 ЗУТ, предвид изложеното по – горе, че не се касае за промяна на предназначението от жилищно в нежилищно. Не се установява и хипотезата на чл. 39 ал. 2 ЗУТ, тъй като обектът не се намира във вилна или курортна зона, намира се в жилищна такава, но от приетата по делото СТЕ се установява, че преустройството не е свързано с наднормено за зоната шумово или друго замърсяване. Жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице и съгласно чл. 149 ал. 2 т. 3 ЗУТ, признаващ право на жалба в случаите по чл. 185, ал. 1 за собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях, тъй като той не е нито собственик, нито носител на ограничени вещни права в преустройствания обект или в части от него. Съответен на закона е извода на съда, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 38 ал. 5 ЗУТ, според която “Самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3“. Тук следва да бъде обсъдена хипотезата на чл. 149 ал. 2 т. 4 ЗУТ, според която заинтересовани от оспорването на разрешение за строеж в случаите по чл. 185, ал. 2 са собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 149 ал. 2 т. 4 ЗУТ признава право на жалба само на лицата по чл. 185 ал. 2 ЗУТ, която е приложима само в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 185 ал. 1 т. 2 – 4 ЗУТ по аргумент от чл. 38 ал. 5 ЗУТ. Съгласно чл. 185 ал. 1 т. 2 – 4 ЗУТ „Не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: 2. не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; 3. не се изменят съществено общите части на сградата; 4. се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос. В конкретния случай от събраните доказателства се установява, че при извършената промяна на предназначението не са отнети общи помещения и площи или части от тях и не е променено предназначението на такива части, както и не е извършвано свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос, т.е. спазени за изискванията на т. 2 и т. 4 на ал. 1 на чл. 185 ЗУТ. От събраните в хода на производството доказателства се установява и че не са предвидени съществени изменения на общи части на сградата. От СТЕ се установява, че е предвидено минимално изменение на фасадната част с одобрения проект, което обаче не е съществено такова, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 185 ал. 1 т. 3 ЗУТ, тъй като не е предвидено добавяне на елементи или премахването на съществени такива от фасадата на сградата. Поради това в рамките на изискването на чл. 38 ал. 5 ЗУТ в случая с оспореното разрешение за строеж е допуснато промяна на предназначението на обект за нежилищни нужди – офиси – пак в такъв за нежилищни нужди – магазин за хранителни стоки и конфекция, при спазване на изискванията на чл. 185 ал. 1 т. 2 – 4 ЗУТ, при която хипотеза не се изисква съгласието на етажните собственици в сградата. В този случай не са налице условията за приложение на чл. 185 ал. 2 ЗУТ, само при наличието на която хипотеза за етажните собственици и в частност за жалбоподателя като такъв би възникнало право на жалба в хипотезата на чл. 149 ал. 2 т. 4 ЗУТ. Съответно само при наличието на условията за приложимост на чл. 185 ал. 2 ЗУТ, каквито в случая не са налице, е относимо наличието на собственост върху обект, непосредствено съседен на този който се преустройства или който променя предназначението си. Поради това наведеното възражение от частния жалбоподател, че като собственик на избено помещение, непосредствено съседно на магазина, има правен интерес от оспорването, е неоснователно. Предвид изложеното не са налице и предпоставките по чл. 149 ал. 2 т. 4 ЗУТ да се приема наличието на качеството заинтересовано лице с правен интерес от оспорване на разрешението за строеж за жалбоподателя. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение