Определение № 81 от 20.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4320/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба № 7200 от 23.09.2022 г., подадена от К. М. Д. против определение № 300 от 29.07.2022 г. по гр.д.№ 360/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение с характер на определение № 7/17.02.2022 г. по гр.д.№ 1694/2019 г. на Окръжен съд-Стара Загора. С последното е поправена очевидна фактическа грешка в решение № 21/15.01.2020 г. по същото дело, като е оставена без разглеждане като просрочена жалба № 14218 от 04.10.2019 г., подадена от длъжницата К. М. Д., действаща като ЕТ“Калина Димитрова“ ЕИК 040390501 против връченото и съобщение и постановление за възлагане на недвижим имот от 12.08.2019 г. по изп.д.№ 447/2019 г. на ЧСИ Р. М.. В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, защото не е отчетено, че срока за обжалване започва да тече от връчване на съобщението за постановлението за възлагане, а не от узнаването, че не са обсъдени доказателствата по делото и доводите. В изложението на основанията по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК са формулирани въпроси и са наведени основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и т.3 и ал.2 ГПК. Ответниците по жалбата Й. Д. Д. /обявен за купувач от проданта/ и взискателя „БИНЕТА“ ЕООД оспорват допустимостта на жалбата, защото е против акт, който не подлежи на обжалване пред ВКС и основателността й, защото жалбоподателката е узнала за постановлението за възлагане и е получила плащания на останалата сума след погасяване на вземането. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, но е недопустима на основание чл. 274, ал.4 ГПК. Постановлението за възлагане на недвижим имот е обжалвано от длъжницата по изпълнителното производство. По жалбата се произнася окръжният съд с решение, което, съгласно чл. 437, ал.4 ГПК не подлежи на обжалване. Предвиден е само едноинстанционен контрол. Следователно решението по подадената от Д. жалба не би подлежало и на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал.4 ГПК, на обжалване пред ВКС не подлежат определенията по дела, по които не подлежат на обжалване решенията. Следователно определението на Апелативнят съд не подлежи на касационно обжалване щом решението по жалбата против постановлението за възлагане не би подлежало на касационно обжалване. Предвид изложеното, жалбата на К. Д. следва да се остави без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение