Определение № 6179 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 552/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Д. Г. С. чрез пълномощника си адв. Русинов, срещу определение № 10838 от 05.12.2025 г. по адм. дело № 430/2025 г. на Административен съд – Бургас. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му, като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – "ВИВА КРЕДИТ " АД, чрез процесуалния си представител- адв. Николовска, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение АС – Бургас е оставил без разглеждане жалбата на Д. Г. С. от гр. Бургас срещу мълчалив отказ на "ВИВА КРЕДИТ" АД, в качеството му на администратор на лични данни, за предоставяне на информация за обработвани нейни лични данни по подадено искане по електронен път на 01.02.2025 г. като недопустима и е прекратил производството по делото. Съдът е установил от фактическа страна, че на сочената дата- 01.02.2025г. от имейл: [електронна поща] до имейл: office@vivacredit.bg е достигнало електронно съобщение със съдържание, с което Д. С. е поискала от „ВИВА КРЕДИТ“АД, като администратор на лични данни, да предостави копие от сключен между страните договор за кредит, по силата на който дружеството е предоставило заем, ведно с всички съпътстващи договора документи. Съдът е констатирал, че на официалната интернет страница на „ВИВА КРЕДИТ“АД ( Vivacredit.bg) е публикувана Политика за защита на личните данни в която е посочено, ако субектът на данни счита, че правата му във връзка със събирането, обработването и съхраняването на лични данни са нарушени, има право да подаде жалба до длъжностно лице по защита на данни на електронен адрес - dpo@vivacredit.bg. При тези фактически установявания съдът правилно и обосновано е приел, че жалбата е недопустима поради липса на формиран мълчалив отказ, който може да бъде предмет на съдебен контрол. Съгласно чл. 37б, ал. 1 и 2 от Закона за защита на личните данни, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В чл. 10, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е предвидено, че електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. В съответствие с данните по делото, заключението на експерт и приложимата нормативна уредба съдът е достигнал до извод, че искането на жалбоподателката не е изпратено, респ. не е пристигнало в информационната система на "ВИВА КРЕДИТ“АД. При това положение за администратора на лични данни не е възникнало задължение да се произнесе по заявлението на оспорващия и следователно не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Неоснователни са доводите в частната жалба, че искането на Д. С. е изпратено на електронен адрес посочен в сайта на дружеството. Тези обстоятелства са обсъдени в обжалваното определение и съдът аргументирано е приел, че не налагат различни правни изводи относно липсата на надлежно сезиране на администратора на лични данни. Предвидената хипотеза в чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро ЗЕДЕУУ, според която, ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило, не намира приложение в настоящия казус. По смисъла на § 1, т. 41 ДР на Закона за електронно управление, информационна система е приложение, услуга, актив на информационните технологии или всеки друг компонент, обработващ информация, а съгласно т. 23 на § 1 ДР на ЗЕУ, електронен адрес е идентифицируема чрез общоприет стандарт информационна система за получаване на електронни изявления. Ответното дружество е предвидило нарочен електронен адрес за кореспонденция във връзка с обработването на лични данни на потребителите и е обявило електронен адрес на интернет страницата си, на които оспорващият е имал възможност да изпрати заявлението си. Изпращането на заявлението на различен електронен адрес от посочения от адресата не е редовно постъпило в информационната система на адресата и съответно не е породило задължение за администратора на данни да се произнесе по искането по чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД. Ето защо касационната инстанция намира за правилни и обосновани фактическите и правни съображения на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата поради липса на годен за оспорване административен акт. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Ответната страна не претендира и не представя доказателства за разноски, поради което съдът не присъжда такива. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,