Решение № 15960 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6429/2019 г.

Решение № 15960 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6429/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "РЕЕАЛ 2020" ООД, подадена чрез адв. Ковачева, против решение № 728 от 09.04.2019 г., постановено по адм. д. № 2110/2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/№ Р-03000317004479-091-001/02.03.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ гр. Варна на Национална агенция за приходите /НАП/, потвърден с Решение № 81/25.06.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при Централното управление /ЦУ/ на НАП. Според касатора решението на Административен съд – Варна е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в тази насока. Иска отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания ревизионния акт. В условията на евентуалност моли данъчните задължения да бъдат определени на база изчисленията във въпрос 10 от заключението по комплексната експертиза. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, чрез юрк. Стефанова, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "РЕЕАЛ 2020" ООД срещу Ревизионен акт /РА/№ Р-03000317004479-091-001/02.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД гр. Варна на НАП, потвърден с Решение № 81/25.06.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за д. п. 2014 година в размер на 8 579, 87 лева – главница, и 2 923, 04 лева – лихви, и за д. п. 2015 година в размер на 7 161, 76 лева – главница, и 1 693, 32 лева – лихви, и за данък върху добавената стойност по Закона за данък върху добавената стойност за д. п. м. 05. 2014 година в размер на 1 564, 21 лева – главница, и 578, 06 лева – лихви, за д. п. м. 06. 2014 година в размер на 9 385, 14 лева – главница, и 3 389, 91 лева – лихви, за д. п. м. 07. 2014 година в размер на 16 978, 48 лева – главница, и 5 985, 98 лева – лихви, за д. п. м. 08. 2014 година в размер на 18 846, 13 лева – главница, и 6 481, 67 лева – лихви, за д. п. м. 09. 2014 година в размер на 4 788, 63 лева – главница, и 1 606, 91 лева – лихви, за д. п. м. 05. 2015 година в размер на 1 931, 84 лева – главница, и 517, 64 лева – лихви, д. п. м. 06. 2015 година в размер на 5 739, 96 лева – главница, и 1 490, 12 лева – лихви, д. п. м. 07. 2015 година в размер на 12 918, 84 лева – главница, и 3 242, 34 лева – лихви, д. п. м. 08. 2015 г. в размер на 14 928, 73 лева – главница, и 3 617, 98 лева – лихви, д. п. м. 09. 2015 година в размер на 7 829, 34 лева – главница, и 1 075, 50 лева – лихви, д. п. м. 10. 2015 година в размер на 0, 00 лева – главница, и 728, 68 лева – лихви, д. п. м. 05. 2016 година в размер на 240, 32 лева – главница, и 39, 92 лева – лихви, д. п. м. 06. 2016 година в размер на 335, 24 лева – главница, и 52, 89 лева – лихви, и д. п. м. 07. 2016 година в размер на 3 860, 27 лева – главница, и 575, 87 лева – лихви. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията и констатациите на органа по приходите за провеждане на ревизията по чл. 122 ДОПК. Описани са подробно и извършените процесуални действия по събиране на доказателства в хода на ревизията, начина на определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и вида и размера на установените данъчни задължения. За да постанови този резултат, съдът е счел, приходните органи са доказали наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът е приел, че копираната от компютрите на ревизираното лице информация е записана върху 3 /три/ броя финализирани оптични носители, за което е съставен протокол за обезпечаване на доказателствата от 26.08.2016 година. Според съда на тази категория информационни източници е признато качеството на веществено доказателствено средство с разпоредбата на чл. 71 от ДОПК. Взети са технически мерки за запазване на информацията за файловете, подлежащи на копиране. Копиран е архивен файл и в протокола за обезпечаване на доказателства са записани контролните суми за този архив. С Определение № 17168 от 16.11.2018 година съдът е открил производство по оспорване съдържанието на Протокол № 17932 от 26.08.2016 година, в който са обективирани извършените действия по копиране на информацията от компютрите на ревизираното лице. Според съда жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест, не е опровергал начина на копиране на информацията. Стигнал е до извод, че правилно са определени данъчните основи за облагане с КД и с ДДС във връзка с неотчетените приходи от продажби. Същите са определени въз основа на данните от таблица DPOSBILLS_HEADER, в която се съдържа информация както за фискализираните, така и за нефискализираните продажби, извършени през ревизирания период, и съпоставката им с информацията за отчетените продажби чрез фискални устройства и с декларираните от ревизираното лице облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС в подадените СД за ДДС и декларираните приходи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за същия период. Приел е, че ревизираното лице е включило посочените в РД фактури повече от веднъж в дневниците за покупки за съответните данъчни периоди, т. е. ревизираното лице е упражнило два пъти право на данъчен кредит по тези фактури. Съдът е приел, че законосъобразно органите по приходите, не са признали право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за посочените данъчни периоди и размери, на основание чл. 68, ал. 1, във връзка с чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна. Касационният съд намира изводите на АС-Варна за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС-Варна. Процесната ревизия е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от същия кодекс. При извършена съпоставка на установените в ПП "Детелина" фискализирани и нефискализирани продажби с декларираните облагаеми по смисъла на ЗДДС в подадените СД по ДДС органите по приходите са установили неотчетени продажби в размер 581 164, 37 лв. Налице е основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и само то, предвид алтернативно установения характер на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК, е достатъчно за извършване на ревизия и облагане по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, за което приходните органи са предприели съответните действия, спазвайки изискуемите нормативно установени процесуални правила за това. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че е налице основание на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период правилно е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Правилни са изводите на съда, че независимо от твърдението, че използваният от оспорващия търговец програмен продукт в търговския му обект не е предназначен за отчитане на продажби, информацията от него съдържа безсъмнено данни за продажбите, които са отчетени чрез фискалното устройство, и за такива, които не са (в таблици DPOSBILLS_HEADER, DPOSBILLS_PAYMENT и DPOSBILLS_PLUES се съдържа информация за фискализираните и нефискализираните продажби). Правилно са определени данъчните основи за облагане с КД и с ДДС във връзка с неотчетените приходи от продажби. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ДОПК при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й. В случая са взети всички технически мерки за запазване на информацията. Достоверността на информацията, съхранена на оптичните дискове и липсата на манипулация при свалянето на данните се установява от приетото заключение по комбинираната СТЕ и ССЕ. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно отказаното право на данъчен кредит. Касационният състав след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК намира решението в тази част за правилно. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на дирекция "ОДОП" – Варна юрисконсултско възнаграждение за касационна съдебна инстанция в размер - 3016 лв., определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,