Решение № 326 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1498/2009 г.

Решение № 326 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1498/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 732 от 29.04.2009 г. по гр. д. № 284/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Касаторът поддържа, че са налице касационни основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата Д. В. К. не е изразил становище. С определение № 1311 от 28.10.2009 г. Върховният касационен съд, състав на III г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и не е допуснал касационно обжалване на решението в частта по уважените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Касационното обжалване е допуснато в посочената част на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно допустимостта на доказателства за оставането на ищеца без работа във въззивното производство, когато само част от периода на претенцията за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е изтекъл до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. С въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част П. окръжен съд е потвърдил решението от 14.10.2008 г. по гр. д. № 1545/2008 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която искът на Д. В. К. срещу [фирма] за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е уважен в размер на 380,73 лв. за периода 24.04.2008 г. - 22.05.2008 г., и след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлената част по този иск за разликата над 380,73 лв. до 2175,60 лв. за периода 23.05.- 24.10.2008 г. го е уважил за тази разлика, равняваща се на 1794,87 лв. Въззивният съд е приел, че поради незаконното уволнение ищецът е останал без работа през процесния период. Приложил е чл. 266 ГПК и е допуснал събиране на доказателства за оставането на ищеца без работа през исковия период, част от който не е била изтекла до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, поради което не е било установено от представените в тази инстанция доказателства - копие от трудовата книжка и служебна бележка от БТ, оставането му без работа за целия период. По въпроса, във връзка с който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав приема следното: Искът за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от този по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При обективното им съединяване за общо разглеждане, предвид краткия давностен срок за главния иск и разглеждането на трудовия спор в бързо производство, следва да се има предвид, че при предявяването на претенцията за обезщетението за посочения в чл. 225, ал. 1 КТ период от 6 месеца не са се осъществили всички свързани с основанието на този иск обстоятелства. Когато съдебното дирене в първоинстанционния съд е приключило преди изтичането на заявения с иска 6-месечен период на обезщетението, е допустимо във въззивното производство събирането на нови доказателства за новонастъпилите обстоятелства- оставането на ищеца без работа до края на периода. Този извод следва от доказателствените правила в чл. 266 ГПК. Касационната жалба е неоснователна. В случая оставането на ищеца без работа поради незаконното му уволнение е доказано за частта от исковия период преди приключване на съдебното дирене в заседанието на 30.09.2008 г. в първата инстанция от събраните в същата писмени доказателства - копие от трудовата му книжка, служебна бележка от БТ - Пловдив за регистрацията му като безработен и констатацията в протокола от съдебното заседание по регистрационната му карта, издадена от БТ - Пловдив, свидетелстващи за принудителната му безработица. А оставането му без работа за последващия период е установено от събраните във въззивното производство писмени доказателства - писмо на НАП - ТД-Пловдив изх. № 11-02-36/27.03.2009 г., две справки от същата ТД от 23.10.2008 г. с придружително писмо към първата, трудов договор с друг работодател. Съвокупната им преценка обуславя извод, че ищецът е останал незает по трудово правоотношение през исковия период. Законосъобразен е изводът на въззивния съд за основателността на иска. Не са налице заявените основания за касиране на въззивното решение по този иск и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение