Определение от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6795/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационните жалби на Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. София и „Еко Енерджи мениджмънт“ ООД, гр. София, срещу Решение № 3323 от 16.05.2022 г., постановено по адм. дело № 2065/2021 г., по описа на Административен съд София-град. С молба от 19.09.2023 г. процесуалните представители на касационния жалбоподател Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) са направили искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Излагат се съображения, че настоящото производство следва да бъде спряно до влизането в сила на съдебен акт по адм. дело № 2243/2022 г. по описа на Административен съд София-град, решението по което е обжалвано с касационна жалба пред ВАС, тъй като решаването на спора по това дело ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Искането се основава на това, че предмет на оспорване по адм. дело № 2243/2022 г. е Решение № Ц-8 от 01.02.2022 г. на КЕВР, издадено след отмяната на нейно решение от № Ц-17от 01.07.2019 г., като крайният съдебен акт по спора е от съществено значение за решаване на настоящия. В съдебно заседание се уточнява, че по подадената касационна жалба е образувано адм. дело № 9824/2023 г. по описа на Върховния административен съд, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Касационният жалбоподател „Еко Енерджи мениджмънт“ ООД гр. София, чрез процесуалния си представител адвокат Стефанов взема становище за неоснователност на искането. Искането е допустимо, като направено от надлежна страна. Разгледано по същество е основателно. Предмет на настоящето дело е Решение № 3323 от 16.05.2022 г., постановено по адм. дело № 2065/2021 г., по описа на Административен съд София-град, с което частично са уважени предявените от „Еко Енерджи мениджмънт“ ООД против КЕВР искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи, основани на два отменени административни акта на ответника, Решение № Ц-17 от 30.06.2016 г. и Решение № Ц-17 от 01.07.2017 г., в частта им, с която е утвърдена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, относима към притежаваната от дружеството централа. Периодът за който се претендират вреди е 01.03.2016 г. до предявяване на исковете – 01.03.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Спирането на производството по делото представлява временна забрана по същото да се извършват процесуални действия в отклонение от нормалното развитие на процеса и следва да се реализира само в императивно предвидените в кодекса случаи. В случая, при установения предмет на адм. дело № 9824/2022 г. по описа на Административен съд София-град е налице изискуемата се от закона пряка и непосредствена връзка за изхода на спора по настоящото дело, от решаването на това дело. Предмет на оспорване по това дело е Решение № Ц-8 от 01.02.2022 г. на КЕВР, с което се актуализира, считано от 01.07.2019 г. преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса, а както бе посочено, периодът, за който се претендират вреди е 01.03.2016 г. до 01.03.2021 г. Ето защо искането като основателно следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, трето отделение