Определение № 9017 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9121/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Д. Г. от гр.София, против определение №30436 от 31.07.2026г., постановено по адм.д. №9273/2026г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено при неправилна правна квалификация на предмета на спора, при непълно изясняване на фактическата обстановка и при неправилен извод относно характера на оспореното произнасяне на Началника на РУО-София-град. Моли за неговата отмяна и връщане делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът в настоящото производство- Началника на РУО-София-град, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение АССГ, на осн. чл.159, т.1 АПК, е прекратил производството по адм.д.№9273/2026г. по описа на АССГ. За да постанови този резултат съдът е приел, че с атакуваното пред него писмо изх.№РУО1-20769/26.06.2026г. на началника на Регионално управление на образованието-София-град, жалбоподателят е уведомен за резултатите от проверката по поредица от подадени от него сигнали, срещу действия и бездействия на ръководството и на педагогически персонал на [заличен текст], гр.София. Съдът е счел, че отговорът, обективиран в оспореното писмо притежава изцяло уведомителен характер и не е АА по см. на чл.21 АПК- не засяга непосредствено правата и интересите на Г. като баща на детето Д. Д. Г.-[заличен текст], гр.София. Според съда писмото може да се квалифицира като произнасяне по сигнал- чл.107, ал.4 АПК, което по силата на чл124, ал.2 АПК е изключено от съдебен контрол. Определението е неправилно. В конкретния казус частният жалбоподател през м.05 и 06. 2026г., е подал до РУО-София-град 11бр. сигнали, които видно от съдържанието им свързани с физическо посегателство между ученици- инцидент от 30.04.2026г. и действия на училищното ръководство и педагогическия персонал на училището във вр. с възникналия казус. Бланкетно разпореждане на зам. председателя на АССГ от 29.06.2026г., без да се извърши проверка кой е оспорения АА и кой е издателя на този акт, е издадено и изпратено на [заличен текст], гр.София. В писмо вх.№23980 от 07.07.2026г. на директора на училището до АССГ е посочено, че същия не е издател на оспорения АА и не разполага с цялостната административна преписка. С бланкетно разпореждане на зам. председателя на АССГ от същата дата е разпоредено на Началника на РУО-София-град, на осн. чл.152 АПК за комплектува административната преписка в 3-дневен срок от съобщението. Председателят на съдебния състав е получил докладна записка от 21.07.2026г. на Н.-съдебен деловодител, според който Началника на РУО-София-град не е изпълнил разпореждането в срок. Съдът на 22.07.2026г. се е произнесъл с разпореждане, написано на ръка върху доклада с текст „за повторно писмо с указание за глоба“. Видно от доказателствата по делото, разпореждането до Началника на РУО-София-град е връчено на 24.07.2027г. По делото няма данни за отговор или постъпила преписка от издателя на оспорения пред АССГ акт- Началника на РУО-София-град. С оспореното в настоящото производство определение съдът се е произнесъл на 31.07.2026г. при изцяло неизяснена фактическа обстановка във връзка с оплакванията в жалбата, инициираща производството пред АССГ. Първостепенният съд не е изпълнил задължението си по чл.152, ал.4 АПК във вр. със законосъобразно извършване на последващата проверка за редовност и допустимост на жалбата по чл.158 и чл.159 АПК. В този смисъл по делото лисва каквото и да е административна преписка, която да съдържа относими към оплакванията факти, включително и относно съдържанието на писмо изх.№РУО1-20769/26.06.2026г. на началника на Регионално управление на образованието-София-град. АССГ е следвало да констатира липсата на преписката в цялост и на осн. чл.405 ЗСВ вр. чл.152, ал.4 АПК да инициира и проведе производство по налагане санкция на АО, ако е необходимо да наложи такава, и отново да задължи административния орган да представи всички относими документи към конкретния казус, с оглед задължението на органа по чл152, ал.2 АПК, включително списък на страните в производството по чл.152, ал.3 АПК. Лисата на административната преписка в цялост е пречка за първостепенния съд да извърши законосъобразна преценка за вида на обжалвания акт съобразно заявеното в жалбата ведно с относимите и необходими доказателства, с оглед формиране извод за допустимостта на жалбата и за евентуалната проверка по чл.168 АПК. Допуснатото от съда процесуално нарушение е съществено, поради което обжалваното определение следва да се отмени като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Д. Д. Г. писмо изх.№РУО1-20769/26.06.2026г. на началника на Регионално управление на образованието-София-град, като съдът евентуално след провеждане на съответното АНП отново да изиска цялата административна преписка от издателя оспорения акт по инициираното от Г. производство. След окомплектоване на преписката АССГ трябва да извърши преценка за редовност и допустимост на жалбата, при което съобрази засягат ли се права и законни интереси и създават ли се задължения на оспорващата със заявения от нея оспорен АА във връзка със съответното производство, по което е издаден този акт. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. последно, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение