Определение № 2765 от 05.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1921/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. К. чрез пълномощника му адвокат К. Л. против решение № 404 от 21.12.2022г. постановено по гр.д. № 661/2022г. на Старозагорския окръжен съд. С решението е възстановена запазената част на М. И. К. от наследството на майка му К. Г. И. като е намалено извършеното от нея на 11.06.2012г. дарение в полза на Н. И. З. на 4/6 ид.ч. от апартамент в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 4 със сумата 20 275лв. и на М. К. са възстановени 20 275/91 707 ид.ч. от този апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****. С решение по чл.250 ГПК от 22.02.2024г. е допълнен диспозитива на въззивното решение като е постановено отхвърляне на иска на М. И. К. по чл.30 ЗН против К. Д. Д. за намаляване на извършеното в нейна полза дарение от К. Г. И.. В това решение при посочване на имота, предмет на дарението, е допусната очевидна фактическа грешка като е посочен дареният на Н. И. З. имот, а не имотите, които са дарени на К. Д. Д.. Решението по чл. 250 ГПК не е обжалвано. Подадената от ищеца М. К. касационна жалба е срещу отхвърлянето на иска по чл. 30 ЗН за намаляване на дарението в полза на ответницата К. Д. Д., обективирано в нотариален акт № 113/2019г., поради уважаването на нейното възражение за относителна симулативност на сделката, довело и до невключване на дарените идеални части в наследствената маса. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са формулирани правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/следва ли въззивният съд да се произнася по невъведени доводи и възражения или обяви за недоказани факти, които не са били спорни между страните пред първата инстанция и за които не е указана доказателствената тежест; по този начин не нарушава ли правото им на защита; 2/ съдът следва ли да тълкува действителната воля на страните, когато преценява дали са сключили симулативна сделка; действителната воля следва ли да се изяснява чрез тълкуване на подписаните споразумения, да се обсъдят в съвкупност събраните свидетелски и писмени доказателства, твърденията и дадените в хода на процеса обяснения, каквито са изискванията но чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК; 3/може ли пълномощникът по сделка, който представлява дарителката и договаря сам със себе си, едновременно да желае и да не желае правните последици на сделката, и да е налице характерният за симулацията явен и скрит характер на волеизявленията на страните; 3/ когато относително симулативен договор се противопоставя на трети лица /вкл. на наследници/ по смисъла на чл. 165, ал.2, пр.2 ГПК и документът, който се представя за разкриване на привидността, е създаден след сключване на договора, допустими ли са възражения, че този документ материализира новоформирана воля на страните и поражда облигационни отношения за в бъдеще; следва ли да се даде възможност на страната, срещу която е насочена сделката, да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си; относими ли са доказателства за това как са се развили отношенията между съконтрахентите в периода от сключване на привидния договор до подписването на обратния документ, изпълнявани ли са задълженията по привидния договор, какви причини са предизвикали съставянето на документа, разкриващ симулацията и тези доказателства ще имат ли значение при преценката дали сключеният договор е привиден и дали зад него стои действителна правна сделка. Касаторът се позовава на противоречива практика, която прилага. Ответниците по касационната жалба К. Д. Д. и Н. И. З. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявеният пред първоинстанционния съд иск е за възстановяване на запазената част на М. К. от наследството на майка му К. Г. И. чрез намаляване на дарения, направени от нея в полза на Н. З. и в полза на К. Д.. Ищецът М. И. К. и ответницата Н. И. З. са брат и сестра и са наследници по закон на родителите си И. К. И., починал на 16.12.2011г. и К. Г. И., починала на 10.01.2020г. Родителите са притежавали в съпружеска имуществена общност апартамент в [населено място], [улица], ет.2, ап.5, със застроена площ от 72,53кв.м. След смъртта на бащата И. майката К. и ищеца М. с договор от 11.06.2012г. са дарили на ответницата Н. З. своите общо 5/6 ид.ч. от апартамента. Ответницата К. Д. Д. е дъщеря на Н. И. З. и внучка на К. И.. С договор за дарение от 05.04.2019г., обективиран в нотариален акт, К. Д. Д. е дарила на внучката си К. идеални части от четири недвижими имота в [населено място]: 1/ 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес на имота: [населено място], п.к.6000, [улица], ет.2, ап.1, представляващ апартамент - жилище; 2/ 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, със същия адрес, представляващ гараж № 4; 3/ 2/3ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес: [населено място], п.к.6000, [улица], представляващ гараж 1 и 4/ 2/3ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес на имота: [населено място], [улица], представляващ гараж 10. При сключване на договора дарителката е представлявана от надарената К. Д. въз основа на нарочно пълномощно, което не е представено по делото. По отношение на това дарение се поддържа от ответницата Д. възражение, че договорът е симулативен и прикрива договор за прехвърляне на недвижимите имоти срещу минали и бъдещи грижи. Представено е „обратно писмо“, подписано в деня на сключване на договора за дарение между страните по договора К. И. и К. Д., в което те са посочили, че прехвърлянето на собствеността на имотите по нотариалния акт е при условията на относителна симулация и истинската воля на страните е прехвърляне срещу задължение за грижи, гледане и издръжка, което приобретателката е поела по отношение на прехвърлителката в последните десет години. Обратното писмо е подписано лично от прехвърлителката К. И.. Автентичността на подписа е оспорена от ищеца, но приетите първоначална и повторна почеркови експертизи установяват, че ръкописният текст под „прехвърлител“ и подписът са изпълнени от К. И.. Безспорно е, че М. И. К. като син на наследодателката К. Д. Д. има качеството на наследник със запазена част, която е в размер на 1/3 част от наследството. Той е приел наследството по опис и то се изчерпва с движими вещи на стойност 630 лв. Спорът между страните е съсредоточен върху това дали двете горепосочени разпореждания съставляват дарения и следва ли да бъдат включени в наследствената маса. По отношение дарението на 4/6 ид.ч. от апартамент в полза на Н. З. съдът е приел, че то е валидна сделка и следва да бъде включено в наследствена маса, като според заключението на вещото лице пазарната му стойност към 10.01.2020г. (датата на смъртта на наследодателката) е 91 707 лв., а дарените 4/6 ид.ч. са на стойност 61 138 лв. Тези изводи не се оспорват в касационната жалба и не са предмет на касационното производство. Спрямо дарението в полза на К. Д. Д. съдът е уважил наведеното от нея възражение, че сделката е относително симулативна и прикрива възмездно разпореждане. При сключването на този договор от 05.04.2019г. дарителката К. Г. И. е представлявана от внучката си К. Д. Д., като нейната представителна власт, включваща възможността да договаря сама със себе си, е проверена от нотариуса. Пълномощното, с което е учредена тази представителна власт, не е представено по делото. Въззивният съд е намерил за недопустимо изводи за неговото съдържание да се правят въз основа на фотоалбума на вещото лице - графолог, без този документ, послужил като сравнителен материал, да е приет по надлежния ред като писмено доказателство по делото. Съдът е намерил за неправилно становището на първоинстанционния съд, че е невъзможно при сключване на сделка чрез пълномощник, овластен да договоря сам със себе си, да е налице характерният за симулацията явен и скрит характер на волеизявленията на страните по сделката, защото и двете се формират и изразяват от едно лице (договарящият сам със себе си пълномощник по чл.38 от ЗЗД), при което няма как той едновременно да желае, макар и привидно, и същевременно да не желае правните последици на сделката. Съдът е посочил, че договарянето сам със себе си е особен случай на представителство, при което представителят извършва волеизявление веднъж от името на представлявания с действие за него и втори път от свое име с намерение той лично да се обвърже спрямо представлявания. По този начин в сделката участва едно лице, но то прави две различни волеизявления - свое лично и чуждо (на упълномощителя си). При договарянето сам със себе си представителят също формира и изявява воля от името на представлявания, т.е. той извършва действието от чуждо име и с действие за друго лице, но волеизявлението се счита, че изразява волята на представлявания. Правните последици от действията на представителя, извършени в границите на представителната власт, настъпват направо за представлявания, а не опосредствено. С привидните сделки страните по договора целят да се създаде едно привидно правно състояние за пред трети лица, че не тази сделка е породила правните си последици, а друга - прикрита, за която имат интерес третите лица да не знаят, а да мислят, че симулативната сделка е породила правни последици. Няма начин, извън хипотезата на подставеното лице, едната страна да желае правните последици на прикритата сделка, а другата - на явната, защото при всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начина, по който е написан, макар намерението им да е друго. Затова въззивният съд е застъпил становище, че няма пречка при сделка сключена от пълномощник, който договаря със себе си, страните да правят изявления, които по съдържание и форма отговарят на съответния вид сделка, като същевременно се уговарят, че не желаят настъпването на правните последици на сделката. В случая изявлението на страните, че договорът за дарение прикрива прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издръжка, е направено в нарочно съставен за разкриване на привидността документ - обратно писмо, чиято автентичност е установена по делото. В този документ се съдържат изявленията на прехвърлителката К. Г. И. и на приобретателката К. Д. Д., които недвусмислено разкриват симулативността на явната сделка и действителната им воля. Според съда е ирелевантен фактът, че обратното писмо е съставено след договора за дарение, защото поначало е без значение кога то се съставя - преди, след или заедно с явния договор. При наличието на обратно писмо, което съдържа всички елементи на прикрития договор, други доказателства за разкриване на симулацията не са необходими. Според съда е без значение и дали приобретателката на имотите е изпълнявала задълженията по договора за издръжка и гледане - тези факти са релевантни при искане за разваляне на договора. По тези съображения съдът е приел, че договорът за дарение е привиден, че действителната воля на прехвърлителката не е била свързана с правните последици на дарението, а с вещно-правния ефект на договора за прехвърляне на имот срещу минали и бъдещи грижи и издръжка. Затова тези имоти не следва да се включват в наследствената маса и възстановяване на запазената част на ищеца чрез намаляване на това разпореждане не може са се извършва. Затова е отхвърлил по чл. 30 ЗН против К. Д. за възстановяване на запазената част на М. К. чрез намаляване на извършеното в нейна полза дарение. При преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че такива не са налице. Първият правен въпрос е за възможността въззивният съд да се произнася по невъведени доводи и възражения или да обяви за недоказани факти, които не са били спорни между страните пред първата инстанция и за които не е указана доказателствената тежест; нарушава ли се по този начин правото на защита. Въпросът произтича от оплакването, че съдът е преразгледал факти, които са безспорни между страните, а именно, че сделката „дарение“ е извършена чрез пълномощното с текста, виден от почерковата експертиза. Твърди се, че поради тази безспорност във въззивната жалба няма оплаквания срещу неприемането на пълномощното като доказателство. Изтъква се противоречие с Решение № 150 от 03.01.2018г. по гр.д. № 5017/2016г. на І г.о. Според него съдът дължи произнасяне по правния спор в рамките, очертани от ищеца и от доводите и възраженията на ответната страна; именно те определят спорните факти и обстоятелства, подлежащи на доказване в процеса. Поставеният въпрос няма определящо значение за изхода на спора. Действително, между страните не се е развил спор относно съдържанието на пълномощното, с което е сключен договора за дарение и за обема на представителната власт. Това пълномощно не е представено по делото, но първоинстанционният съд е коментирал съдържанието му, както то е видно от фотоалбума на вещото лице от почерковата експертиза (пълномощното е ползвано като сравнителен материал), а въззивният съд е приел, че след като пълномощното не е прието като доказателство, то съдържанието му не може да бъде извличано от фотоалбума на вещото лице. Независимо от тези различия и двете инстанции приемат, че пълномощникът К. Д. е разполагала с представителна власт да сключи сделката, включително да договаря сама със себе си. Вторият въпрос е за тълкуването на действителната воля на страните, при преценката дали сключената сделка е симулативна; дължи ли съдът изясняване на тази воля въз основа на подписаните споразумения, свидетелските показания, писмените доказателства и твърденията на страните в процеса. Въпросът не е разрешен от съда и не е решаващ за спора. Практиката, на която касаторът се позовава (Решение № 151 от 13.07.2011г. по гр.д. № 409/2010г. на ІV г.о.), изискваща тълкуване волята на страните, е приложима когато се разкрива симулация при наличие на т.нар. „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК. В случая за разкриване на симулацията служи нарочно съставеното между страните по договора „обратно писмо“, което съставлява пълно доказателство за привидността на сделката и за съдържанието на прикритата такава. Поради това не е налице необходимост от тълкуване волята на страните посредством други техни споразумения и поведението им преди и след сключване на договора. Третият въпрос е дали може пълномощник по сделка, който договаря сам със себе си, едновременно да желае и да не желае правните последици на сделката, за да е налице характерният за симулацията явен и скрит характер на волеизявленията на страните. Въпросът има отношение към изхода на спора и е засегнат в мотивите на въззивния съд. Твърди се от касатора противоречие с Решение № 107 от 02.04.2015г. по гр.д. № 6551/2014г. на ІV г.о., както и с Решение № 100 от 27.06.2019г. по гр.д. № 4179/2018г. на ІІІ г.о. Първото решение не съдържа разрешение на този въпрос (даденото в него тълкуване е, че е недопустимо въззивният съд да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството поради нередовност на исковата молба, без преди това да е изпълнил задълженията си по чл. 129, ал.2 ГПК). Същото решение е било посочено в мотивите на първоинстанционния съд и въззивният съд изрично го е намерил за неотносимо. В Решение № 100 от 27.06.2019г. по гр.д. № 4179/2018г. на ІІІ г.о. (извън отговора на въпроса, по който допуснато касационно обжалване) се приема, че пълномощното, дадено за сключване на привидна продажба е също привидна сделка, тъй като упълномощителят не желае настъпването на правните последици на упълномощителната сделка, а именно учредяването на реална представителна власт. Спорът по това дело обаче касае сделка, която е абсолютно симулативна, т.е. не прикрива друг договор, а също и при сключването й пълномощникът не е договарял себе си. Поради това посоченото разрешение не е пряко приложимо за настоящия случай. В обжалваното решение изводите на въззивния съд при разрешаване на въпроса дали може относително симулативната сделка да се сключи с пълномощник, упълномощен да договаря сам със себе си, са напълно логични и обосновани. От значение е от една страна, че пълномощникът е разполагал с представителна власт да договаря сам със себе си, а от друга страна, че обратното писмо, разкриващо привидността и установяващо съдържанието на прикрития договор, е подписано от двете страни по сделката лично, а не чрез пълномощник, така че действителната им воля е несъмнително изразена. Четвъртият въпрос е: когато относително симулативен договор се противопоставя на трети лица /вкл. на наследници/ по смисъла на чл. 165, ал.2, пр.2 ГПК и документът, който се представя за разкриване на привидността, е създаден след сключване на договора, допустими ли са възражения, че този документ материализира новоформирана воля на страните и поражда облигационни отношения за в бъдеще и следва ли да се даде възможност на страната, срещу която е насочена сделката, да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си; относими ли са доказателства за това как са се развили отношенията между съконтрахентите в периода от сключване на привидния договор до подписването на обратния документ; изпълнявани ли са задълженията по привидния договор; какви причини са предизвикали съставянето на документа, разкриващ симулацията. Въззивният съд не е дал разрешение на този въпрос, а и касаторът не е твърдял, че обратното писмо е израз на някаква новоформирана воля, още повече, че то е съставено в деня на сключване на привидния договор. Касаторът се позовава на противоречие с практиката по Решение № 86 от 17.11.2017г. по гр.д. № 4710/2016г. на ІІ г.о., в което касационното обжалване е допуснато по същия този въпрос, но разглежданият по това дело случай визира обратен документ, съставен месеци след сключването на привидния договор и именно поради това е прието, че на наследникът, срещу когото е насочен симулативният договор, следва да се даде възможност да докаже възражението си, че този документ материализира новоформирана воля като ангажира съответните доказателства. По настоящия спор този проблем не стои. Именно затова въззивният съд е отказал да обсъжда свидетелските показания дали прикритият договор за издръжка и гледане е бил изпълняван. След като е установена истинността на подписа на наследодателката в обратното писмо, то възраженията на ищеца, че обратното писмо не отразява нейната воля, не са доказани. От свидетелските показания не се установява към месец април 2019г. наследодателката да е била в здравословно и психическо състояние, което не й е позволявало да формира и изявява ясна воля и да ръководи постъпките си. Отделно, такова възражение не е ясно заявено от ищеца, а и то не е в негова полза, защото обуславя унищожаемост на договора по чл. 31 ЗЗД, а тезата на ищеца е, че договорът е действителен, но е дарение, а не прехвърляне срещу издръжка и гледане. Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. При този изход ответниците имат право на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение, които са 1200 лева. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.