Определение № 454 от 12.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, т.1 и 2 от ГПК. С определение №1079 от 14.07.2010г. по гр.д. №909/2010г. на Бургаския окръжен съд е отменено определението за даване ход по същество на делото, разпоредено е въззивната жалба на М. Х. П., имаща характер на искова молба, да се изпрати на районния съд за образуване на гражданско дело и е спряно производството по висящото дело за делба до приключване на спора по новообразуваното дело. По реда на чл.282, ал.2 от ГПК /отм./ ползването на делбения имот е предоставено на съделителката П. Ж. П. срещу сумата от 160лв. месечно, която следва да заплаща на съделителя Ж. П. П.. Частна жалба срещу това определение във всичките му части е подадена от Ж. П.. Той счита, че съдът не е имал основание да приема въззивната жалба на М. П. за искова молба, нито да спира делото за делба до приключване на производството по тази молба. Освен това при решаването на спора за привременно разпределение на ползването на делбения имот съдът не съобразил влязлото в сила бракоразводно решение, с което това ползване е било предоставено на него, при отчитане на запазените права на дъщеря му П. П.. Частна жалба срещу определението по чл.282, ал.2 от ГПК /отм./ е подадена и от П. П.. Тя счита, че съдът е завишил обезщетението за ползването на идеалната част от имота на Ж. П., тъй като след приемане на заключението на вещото лице цените на имотите са спаднали и съдът е следвало да назначи нова експертиза. Счита, че реалния размер на обезщетението е 100лв. М. Х. П. оспорва частната жалба на Ж. П.. Счита, че съдът е действал законосъобразно. За да се произнесе по частните жалби, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема следното: Определението на въззивния съд е било постановено в производство по иск за делба, образувано след отменително решение на ВКС. Делото е започнало по искова молба на П. П. срещу Ж. П. за делба на лек автомобил. Ответникът е възразил, че дял в този автомобил има и бившата му съпруга М. П., поради което тя е била конституирана като съделител. На свой ред Ж. П. е предявил срещу П. П. иск за делба на апартамент в гр.Бургас. Районният съд е допуснал делба на лекия автомобил между тримата съделители, а на апартамента – само между П. П. и Ж. П., при равни квоти – по ½ ид.част. Въззивни жалби срещу това решение са подадени от М. П. и П. П.. М. П. е заявила свои права върху апартамента, произтичащи от обстоятелството, че правото за надстрояване за него е било лично нейно право, в което бившият и съпруг Ж. П. не е имал дял. П. П. също е заявила, че майка и М. има дял в процесното жилище. При разглеждане на тези жалби съдът е определил други квоти на съсобственост в процесния апартамент –50/100 ид.части за П. П., 29/100 ид.част за Ж. П. и 21/100 ид.части за М. П.. Тази промяна се дължи на приетото от въззивния съд, че е налице частична трансформация по чл.21, ал.2 от СК /отм./ в полза на М. П.. С отменително решение на ВКС, постановено по касационна жалба на Ж. П. е прието, че в делбеното производство твърдението за трансформация по чл.21 от СК /отм./ може да бъде въведено по съответния процесуален способ – чрез насрещен иск или възражение, направено в първата инстанция, но не и с въззивната жалба, тъй като в този случай възражението не би могло да бъде разгледано от две инстанции. Затова решението на окръжния съд е обезсилено и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд е спазил указанията на ВКС и не е допуснал във висящото производство за делба на апартамента да се разглежда възражението на М. П. за частична трансформация. Същевременно е приел, че въззивната и жалба, с която тя заявява свои права върху апартамента, има характер на искова молба за установяване на тези права, затова е разпоредил жалбата да бъде изпратена на районния съд за образуване на производство по така предявения иск. Приел е, че този спор ще бъде преюдициален по отношение на иска за делба, поради което е спрял делбеното производство на основание чл.182, б.“г“ от ГПК /отм./. Настоящият състав на ВКС счита, че въззивният съд е действал законосъобразно и подадената частна жалба в тази част е неоснователна. Образувано е дело за делба на апартамент. В това производство като задължителни другари трябва да участват всички съсобственици. Въззивният съд е длъжен да конституира неучаствал в първоинстанционното производство необходим другар – в този смисъл т.17 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. При наличие на заявени от трето лице права върху спорния апартамент, установяването на които не може да стане във висящото делбено производство, а следва да се извърши в отделен процес, спорът за наличието или липсата на тези права се явява преюдициален по отношение на иска за делба, затова правилно въззивният съд е спрял висящото делбено дело. Вярно е, че въззивната жалба на М. П. не съдържа всички реквизити на исковата молба, не е уточнено и откъде произтичат твърдените от нея права, но това е въпрос на редовност на исковата молба, който следва да се разгледа в производството пред районния съд, на който молбата е изпратена, а не в настоящото производство. Дори спорът по новообразуваното дело да засяга бивши права на М. П., от които зависи основателността на иска за делба на апартамента или квотите на съсобственост в него, този спор ще бъде преюдициален по отношение на делото за делба. Неоснователно е и другото оплакване в касационната жалба на Ж. П.. Решението на брачния съд за определяне ползването на семейното жилище е постановено по спор между съпрузите кой от тях да ползва това жилище след развода, а привременните мерки, които се постановяват в настоящото делбено производство са по спор между съсобствениците на това жилище и затова решението на брачния съд не е задължително в делбеното производство. Правилно въззивният съд е предоставил ползването на това жилище на П. П., отчитайки обстоятелството, че Ж. П. живее в друг град. Неоснователна е и частната жалба на П. П.. Вярно е, че съдът е определил размера на обезщетението, което тя трябва да заплаща на другия съделител за ползването на общия апартамент въз основа на заключение на вещо лице, прието при предходното разглеждане на делото във въззивната инстанция, но това не е основание да се счита, че този размер е завишен. Касае се за тристаен апартамент в гр.Бургас и настоящият състав приема, че месечен наем за него в размер на 320 лв. е реален, съответно – реално е и дължимото обезщетение от 160лв. за ползването на частта на другия съделител – ½ ид.част. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,