Определение № 4172 от 31.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3923/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на Н. Д. Н., чрез адвокат С. П., срещу разпореждане № 526 от 11.07.2022 г. по ч. гр. д. № 218/2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което е върната частна жалба вх. № 3845/20.06.2022 г. на Н. Н., подадена срещу определение № 303 от 27.05.2022 г., постановено по същото гражданско дело. За да върне частната жалба, съдът е приел, че определението, срещу което е насочена, не подлежи на обжалване. Жалбоподателят счита атакувания от него акт за неправилен, като твърди, че определение № 303 от 27.05.2022 г. по ч. гр. д. № 218/2021 г. на Апелативен съд – Варна подлежи на обжалване. От насрещните страни Я. С. Г. и Н. С. К. е постъпил отговор, съгласно който същите предоставят на ВКС да реши дали частната жалба е основателна. Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна от външна страна. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Пред Районен съд – Варна е образувано гр. д. № 14339/2018 г. по искова молба на Я. С. Г. и Н. С. К. срещу Н. Д. Н., с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот. Постановеното по това дело решение е обжалвано с въззивна жалба от Н. Н. и е потвърдено с решение № 395 от 23.02.2021 г. по гр. д. № 1725/2020 г. на Окръжен съд – Варна. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Н. Н., върната като просрочена с разпореждане на въззивния съд № 1030 от 25.02.2022 г. Същото е обжалвано от Н. и потвърдено с определение № 303 от 27.05.2022 г. по ч. гр. д. № 218/2022 г. на Апелативен съд – Варна. Въз основа на гореизложеното, ВКС, състав на второ гражданско отделение намира частната жалба, с която е сезиран, за основателна. Съображенията му за това са следните: От приетото в ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, включително изложените мотиви, следва, че когато връща касационна жалба или частна касационна жалба, окръжният съд действа не като въззивна инстанция, а като администриращ съд. Затова неговото разпореждане не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, изр. първо, пр. второ ГПК и апелативният съд не е компетентен да се произнесе по частна жалба срещу такова разпореждане. Компетентен да се произнесе в тези случаи е Върховният касационен съд. Изложеното обуславя извод, че Апелативен съд – Варна не е бил компетентен да разгледа частната жалба срещу разпореждането на Окръжен съд – Варна № 1030 от 25.02.2022 г. по гр. д. № 1725/2020 г., респективно постановеното от него определение за потвърждаване на разпореждането на въззивния съд, както и разпореждането му за връщане на частната жалба срещу това му определение, се явяват недопустими. Предвид горното, настоящият съд следва да обезсили обжалваното пред него разпореждане. Делото следва да се върне на Апелативен съд – Варна за администриране на частната жалба срещу постановеното определение № 303 от 27.05.2022 г. по ч. гр. д. № 218/2022 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с оглед разглеждането й от ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,