Решение № 3624 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14330/2008 г.

Решение № 3624 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14330/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Мария Илинова Темчева от гр. Пловдив, ул. "Авксентий Велешки" № 33, ет. 2 против Решение № 895 от 25.08.2008 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 1056 по описа за 2007 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 1600433/24.04.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 577/14.06.2007 г. на директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като не били взети предвид доказателствата относно получаването от страна на КФ"Темчеви" на банков заем в размер на 100 000 лв. Съдът от една страна приема, че такъв договор не е сключван, а в същото време - че е предсрочно погасен. Няма отношение към случая забраната за купуване на валута от местни лица по Закона за сделките с валутни ценности и валутен контрол (отм.), тъй като покупката на валута е станала от КФ "Темчеви", трансформирана е в притежание на съпруга на жалбоподателката и съхранявана в личната му каса. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Атанасов, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Предмет на контрол пред Пловдивски административен съд е посоченият РА, в частта му, относно констатациите на акта за 2000, 2001 и 2002 г. както и относно определените на жалбоподателката задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. в размер на 760лв. главница и 382, 16лв. лихви. Ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и този процесуален ред не се оспорва. Спорът е бил за определяне на началното салдо за 2000 г., във връзка с твърденията на жалбоподателката за налично такова в размер на 27 256 лв. (в режим на съпружеска имуществена общност) в резултат на отпуснат банков заем в размер на 100 000 лв. през м. 09.1990 г. от Строителна банка Пловдив със срок 10 години на КФ "Темчеви" Пловдив. Тази сума била инвестирана от съпруга на жалбоподателката в покупка на 14 000 щатски долара, съхранявани от него в лична каса до 31.12.1999 г. и имащи посочената левова равностойност към 1.01.2000 г. При ревизията тези твърдения са приети за недоказани поради не представяне на договор за заем и доказателства за предаването и съхранението на сумата по описания начин. В съдебното производство като доказателства за твърденията на жалбоподателката са представени договор за банково обслужване между КФ "Темчеви" и "строителна банка" Пловдив, нотариален акт от м. 9.1990 г. за учредяване на договорна ипотека върху собствен на жалбоподателката и съпруга й недвижим имот като обезпечение за банков заем в размер на 100 000лв. от същата банка и удостоверение за заличаване на вписаната договорна ипотека въз основа на молба от 12.04.1991 г. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че посочените доказателства не са достатъчни за обоснован извод за наличие на посоченото начално салдо към 1.01.2000 г. Действително връзката между финансовото състояние на жалбоподателката и посочената сделка не е доказана. Няма доказателства след прекратяването на колективната фирма на съпрузите Темчеви през 19991 г. какво е станало с имуществото на фирмата. Доказателствата за заличаване на ипотеката през 1991 г. са такива за погасяване на задължението по заема, което е в противоречие с обясненията на ревизираното лице за използването на сумата. Недоказано е и твърдението за закупуване на щатски долари със сумата на твърдяния заем. Презумптивната доказателствена сила на констатациите на РА в тази част не е опровергана, както правилно е приел и административният съд. При този изход на процеса юрисконсултско възнаграждение не се дължи поради това, че е присъдено в първата инстанция и предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение