Определение № 206 от 01.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2813/2011 г.

при становището на прокурора от ВКП Р. КАРАГОГОВ, като изслуша докладваното от съдия Павлина Панова ЧНД № 2813/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по чл. 44 ал.1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност от Софийски районен съд. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че спорът за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – гр.Елин Пелин следва да бъде решен в полза на първия съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери становището, изразено от повдигащия спора за подсъдност съд, за основателно. Производството по НЧД № 265/2011г. пред РС – Елин Пелин е образувано по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК по искане на осъдения К. И. К. за определяне на общо наказание по няколко отделни присъди. Съдебният състав от РС – Елин Пелин е прекратил производството и е изпратил същото за разглеждане на РС – гр.София на осн. чл. 39 ал.1 от НПК. Съдията – докладчик от този съд е изразил несъгласие с констатациите, съдържащи се в определението на РС – Елин Пелин, като е счел, че не е компетентен да разгледа това производство, и е повдигнал спор за подсъдност. Изложените съображения в разпореждането на съдията от повдигащия спора за подсъдност съд са основателни. Видно от предложеното по делото свидетелство за съдимост на осъдения К. /л.14-19 от НЧД № 265/2011/, под №10 е вписано осъждането му със споразумение от 15.07.2010 г., извършено от Софийски районен съд. Под № 9 е вписано осъждането му по НОХД № 44/03 г., извършено от Елинпелинския районен съд, за което е отразено, че е влязло в сила на 21.05.2010 г. Внимателният прочит на целия текст, касаещ това осъждане, сочи на това, че по реда на възобновяването ВКС е отменил решението на Софийския окръжен съд от 21.05.2010 г., обусловило влизането на присъдата в сила на тази дата, като е възобновил въззивното производство по делото. По него е постановено ново решение на Софийския окръжен съд на 13.06.2011 г., което е реалната дата на влизането на присъдата в сила. Като е игнорирал това обстоятелство, Елинпелинският районен съд е направил погрешен извод за обстоятелството по чл. 39 ал.1 от НПК, а именно – кой е съдът, постановил последната влязла в сила присъда, който е компетентен да разгледа производството по чл. 306 ал.1 т.1 от НПК. Видно е, че именно Елинпелинският съд е постановил присъдата, която в крайна сметка е влязла в сила на 13.06.2011 г., което е дата последваща 15.07.2010 г., когато е влязло в сила споразумението, одобрено от Софийски районен съд. Това обстоятелство неоспоримо сочи, че съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила, е районен съд - гр.Елин Пелин и той е именно съдът, който е компетентен да разгледа производството, образувано по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК. Ето защо повдигнатият спор за подсъдност е основателен и делото следва да бъде изпратено за разглеждане по същество на съда, в който е било образувано първоначално - РС –гр. Елин Пелин. Предвид изложеното и на основание чл. 44 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД