Определение № 20 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4043/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5034 от 04.05.2015г., подаденa срещу въззивно решение № 118 от 13.03.2015г., постановено по в.гр. д. № 46/2015 г. на Окръжен съд [населено място] /Р./. Касационната жалба е подадена от трето лице помагач [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител юрисконсулт З. Н., против въззивното решение, с което е потвърдено решение №1583 от 28.10.2014г. по гр.д. 4428/2014г. на Русенски районен съд /Р./ в частта, с която М. Е. О. от [населено място] е осъдена да заплати на П. Б. С. от [населено място], сумата от 18000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при настъпило на 05.08.2012г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 05.08.2012г. до окончателното й изплащане. С определение № 319 от 23.09.2015 г. настоящето дело на ВКС е спряно на основание чл. 292 ГПК до приемане на решение от Общото събрание на търговска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/2014 г. ВКС, състав на III г.о., като констатира, че тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на търговска колегия е обявено на 23.12.2015 г. намира, че са налице предпоставките на чл. 230, ал.1 ГПК и производството по делото следва да се възобнови, като съгласно чл. 230, ал.3 ГПК производството започне от онова действие, при което е било спряно, в случая разглеждане на касационната жалба по допустимост. Поради това делото следва да се насрочи за разглеждане в закрито заседание. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.