Определение № 229 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6532/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 385/12.07.2013 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 541/2013, с което е отменено решение № 79/12.12.2012 на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 40/2012, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за вреди от евикция по чл. 189, ал. 1 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът Н. Щ. Л., извършващ търговия под фирмата [фирма], С., представляван от адв. Д. Г. от Х., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос съставлява ли предвидима пряка и непосредствена вреда увеличената стойност на имота, от който купувачът е съдебно отстранен, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [община] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е съдебно отстранен от продадения му от ответника имот. Платената цена по договора е 100.300,00 (неденоминирани) лева, а неговата пазарна цена към момента на отстранението е 40.500,00 (деноминирани) лева, а към деня на предявяването на иска – 38.300,00 (деноминирани) лева. Ищецът има право на обезщетение за вреди, но такива няма, тъй като той е бил собственик на имота до развалянето на договора, а след развалянето му е получил обратно това, което дал за придобиването му. Няма причинна връзка между поведението на продавача – неизпълнението и увеличението на цената на имота. То е резултат на инфлационни процеси и деноминацията на лева, което не зависят от волята на длъжника нито е могло да бъдат предвидени, а доказателства за недобросъвестност на ответника не са представени. При полагане на дължимата грижа общината не е могла да предвиди предявяването на реституционна претенция, нейната основателност, инфлацията и деноминацията на лева. Макар и под формата на обезщетение, с предявения иск се претендира валоризация на задължението – покачване на неговата стойност поради настъпили процеси, чужди на облигационното правоотношение. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение