Решение № 4636 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 966/2015 г.

Решение № 4636 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 966/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 2459 от 14.11.2014 г. по адм. дело № 2945/2013 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 261301336 от 24.06.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 919 от 29.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на задълженото лице са определени: данък по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (отм.) за данъчния период 2006 г. в размер на 1 861.10 лв. и лихви в размер на 1 355.95 лв.; данък по чл. 48 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчни периоди 2007 г. в размер на 17 537 лв. и лихви в размер на 10 307.52 лв., за данъчния период 2008 г. в размер на 1 475.20 лв. и лихви в размер на 645.79 лв., за данъчния период 2009 г. в размер на 4 670 лв. и лихви в размер на 1 516.33 лв., както и допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), за данъчни периоди от 2006 г. до 2009 г., както следва: ДОО в общ размер на 10 585.54 лв. и лихви в размер на 9 815.51 лв.; ДЗПО в общ размер на 3 255.35 лв. и лихви в размер на 2 892.19 лв.; ЗО в общ размер на 4 324.02 лв. и лихви в размер на 2 047.11 лв. С обжалваното решение Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на Станка Атанасова Колева-Дъбева от гр. Хасково съдебни разноски в размер на 500 лв. Касаторът твърди, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че спорните заеми и дарения са получени от задълженото лице и неправилно е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като заемодателите не са разполагали с достатъчно парични средства. Неправилно е кредитирано и заключението на вещото лице по Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), тъй като то почива изцяло на недоказаните твърдения на ревизираното лице. По отношение на определените ЗОВ, касаторът твърди, че за ревизираното лице е налице доход с неустановен произход за данъчните периоди от 2006 г. до 2009 г., който е от извършвана трудова дейност, за която са дължими ЗОВ. Иска решението да бъде изцяло отменено и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Станка Атанасова Колева-Дъбева, чрез адв. Огнян Бързаков взема становище, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като решението е издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалноправните предпоставки. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното: Предмет на спора пред административния съд е бил процесният РА, с който на задълженото лице са определени: данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчния период 2006 г. в размер на 1 861.10 лв. и лихви в размер на 1 355.95 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 г. в размер на 17 537 лв. и лихви в размер на 10 307.52 лв., за данъчния период 2008 г. в размер на 1 475.20 лв. и лихви в размер на 645.79 лв., за данъчния период 2009 г. в размер на 4 670 лв. и лихви в размер на 1 516.33 лв., както и допълнително установени задължения за ЗОВ за данъчни периоди от 2006 г. до 2009 г., както следва: ДОО в общ размер на 10 585.54 лв. и лихви в размер на 9 815.51 лв.; ДЗПО в общ размер на 3 255.35 лв. и лихви в размер на 2 892.19 лв.; ЗО в общ размер на 4 324.02 лв. и лихви в размер на 2 047.11 лв. За да отмени изцяло оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Съдът е приел, че в съдебното производство е достатъчно ревизираното лице да установи произхода на паричните средства, като не е необходимо да доказва произхода на тези средства при заемодателите му. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ и свидетелските показания на Мустафа Вахнев, Христо Цветков и Мая Константинова и въз основа на тях е приел, че не е налице недостиг на парични средства за ревизираните периоди. Поради изложеното административния съд е приел, че ревизираното лице не дължи допълнително данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), чл. 48 ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО и съответните лихви и е отменил като незаконосъобразен РА. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай посочените в ревизионния акт основания са тези по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. При действието на чл. 124, ал. 2 ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и следващите от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, т. е наличието на данни за несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект за периода от 2006 г. до 2009 г. По съществото на спора, от значение е дали ревизираното лице е имало през ревизирания период приходи в същия или в по-голям размер от направените разходи. Решението е неправилно в частта, в която РА е отменен по отношение на определените задължения за данъци: за 2006 г. на основание чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), и за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. на основание чл. 48 ЗДДФЛ. В тази част то е постановено при липса на мотиви относно релевантните факти и право. Съдът не е обсъдил подробно представените по делото доказателства, а е изложил общи мотиви какъв е характерът на договора за заем. Съдът е посочил, че спорните заеми са дадени реално, като се е позовал на това, че сумите са върнати от ревизираното лице до датата на приключване на ревизионното производство. Не става ясно от къде съдът е направил тези изводи, тъй като в мотивите си не е посочил въз основа на какви доказателства е стигнал до този извод. Съдът не е изложил никакви мотиви защо кредитира допълнителното заключение на вещото лице по ССЕ, нито го е обсъдил заедно с всички събрани по делото доказателства. Липсват мотиви за размера и основанието за различно от определеното от органите по приходите начално парично салдо в началото на ревизирания период. В решението изцяло липсват съображения на решаващия съд относно представените доказателства за разпределение на част от неразпределената печалба на всеки от съдружниците в "Д-р Дъбеви" ООД и представените: договор за заем от 10.01.2006 г., сключен между ревизираното лице и Мая Константинова, с разписка и запис на заповед към него; два договор за заем от 21.11.2006 г. и 14.01.2007 г., сключени между ревизираното лице и Димитър Караиванов, с разписки към тях; договор за заем от 22.02.2007 г., сключен между ревизираното лице и Мустафа Вахнев; договор за заем от 15.01.2008 г., сключен между ревизираното лице и Гиню Гинев и разписка за получаване и връщане към него; договор за заем от 15.01.2008 г., сключен между ревизираното лице и Петра Капитанова и разписка за получаване и връщане към него; договор за заем от 15.03.2009 г., сключен между ревизираното лице и Георги Христев и разписка към него; договор за заем от 01.12.2009 г., сключен между ревизираното лице и Христо Цветков и разписка към него. Липсата на мотиви на първоинстанционния съд, пречи да се извърши касационна проверка на съдебното решение. Предвид липсата на мотиви по въпроси от съществено значение за спора, за касационната инстанция е невъзможно да извърши проверка за спазване на материалния закон в тази част на решението, поради което същото следва да с отмени и да се върне на друг състав от първоинстанционния съд. Решението следва да се отмени и в частта, в която Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на задълженото лице разноски по делото над 227,70 лева. Настоящият състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд по отношение на определените с РА задължения за ЗОВ за данъчните периоди от 2006 г. до 2009 г. Решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила, но по различни съображения. Разпоредба на чл. 124а ДОПК е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК препраща към тази на чл. 122, ал. 2 ДОПК, която е материалноправна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила, какъвто е настоящият случай, поради което обжалваното решение в тази част е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Разноските пред тази инстанция във връзка с уважената част от касационната жалба следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. С оглед изхода на спора и по отношение на частта в която решението е оставено в сила на ревизираното лице следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 683 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК и чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение