Определение № 9415 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9188/2025 г.
ВАСВторо отделение08.10.2025 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1994 от 28.02.2025 г. и определение № 2406 от 13.03.2025 г., постановени по адм.д. № 2879/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Ди Ес Пропърти Билд“ ЕООД против определение № 1994 от 28.02.2025 г. и определение № 2406 от 13.03.2025 г., постановени по адм.д. № 2879/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваните определения като постановени в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната им и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Пловдив, в писмени становища, оспорва частната жалба и моли обжалваните определения да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд намира частните жалби за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Доводите на ответната страна за недопустимост на частната жалба против определение № 1994 от 28.02.2025 г., са неоснователни. С влязло в сила определение, постановено по адм.д. № 5143/2025 г. по описа на Върховния административен съд е отменено определение № 3206 от 04.04.2025 г., постановено по адм.д. № 2879/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Ди Ес Пропърти Билд“ ЕООД против определение № 1994 от 28.02.2025 г и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Следователно въпросът за срочността на жалбата срещу цитираното определение е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни, като съображенията за това са следните: С определение № 1994 от 28.02.2025 г. първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на „Ди Ес Пропърти Билд“ ЕООД против писмо № 21Ф-3400-/9/ от 12.12.2024 г. на кмета на община Пловдив, с което, на основание чл. 5в, ал. 2 ЗУТ, е прекратено административното производство по заявление от 19.02.2024 г. на дружеството и прекратява производството по делото на основание чл. 159, т. 8 АПК. Определението е постановено в съответствие с материалния закон. С молба от 27.02.2025 г., подадена от управителя на „Ди Ес Пропърти Билд“ ЕООД е заявено оттегляне на подадената жалба, въз основа на която е образувано адм.д. № 2879/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Съгласно нормата на чл. 155, ал. 1 АПК при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. Правилото на чл. 155, ал. 3 АПК, регламентира, че оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба. В случая тези изисквания са спазени. Съгласно чл. 159, т. 8 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него. В случая тази хипотеза е налице, поради което обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Твърдението на жалбоподателя, че производството по делото е следвало да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 3 АПК – оспореният административен акт е оттеглен, е неоснователно. Налице е изричното волеизявления на жалбоподателя за оттегляне на жалбата и липсва оттегляне на оспорения административен акт по смисъла на чл. 156, ал. 1 АПК. Освен това мотивите на съдебния акт не са предмет на самостоятелен касационен контрол. С второто обжалвано определение № 2406 от 13.03.2025 г., постановени по адм.д. № 2879/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлено искането на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото определение в частта му за разноските. В случая оспореният административен акт не е оттеглен, поради което и не са налице основания за присъждане на направените по делото разноски. Следователно определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,