Определение № 10582 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10411/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Р. М., чрез процесуалният й представител адв. Кирилов, против протоколно определение от 18.09.2026 г., постановено по адм. дело № 144/2026 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. М. Ф., К. В. С., Е. Р. М., В. Л. С., Л. С. М., Е. Б. Е., Е. Ж. Е. и И. Ч. И. срещу заповед № 669/01.04.2024 г. на кмета на Община Перник, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП - ПЗ) за УПИ II-4909а, в кв. 283 по регулационния и застроителния план на гр. Перник, и е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Твърди се, че жалбоподателката е собственик на самостоятелен обект в сграда, намираща се в непосредствена близост до имота, предмет на изменението на подробния устройствен план, поради което предвиденото застрояване може да засегне нейните права и законни интереси. Излагат се съображения относно височината и етажността на новопредвидената сграда, отстоянията, възможното засенчване, разполагането на подземни гаражи и местата за паркиране. Навеждат се и доводи за липса на уведомяване за процедурата по изменение на плана. Претендира се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – кметът на Община Перник, в срока по чл. 232 АПК, чрез чрез процесуален представител ст. юрк. Евтимова изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли тя да бъде отхвърлена, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Перник е било образувано по жалба на Д. М. Ф., К. В. С., Е. Р. М., В. Л. С., Л. С. М., Е. Б. Е., Е. Ж. Е. и И. Ч. И. против заповед № 669 от 01.04.2024 година на кмета на община Перник, с която е одобрен ПУП - ПЗ за УПИ II-4909а, в кв. 283 по регулационния и застроителния план на гр. Перник. С плана за застрояване на част от кв. 283 по плана на гр. Перник – ЦГЧ в УПИ II-4909а (имот с [идентификатор] по КККР на гр. Перник), се определят зона за подземни гаражи и зона с ограничителни линии на застрояване, при условията на централна устройствена зона. В хода на съдебното производство е събрана относимата преписка и е изслушано заключение на вещо лице, изготвило съдебно - техническа експертиза, което е ценено от съда. За да постанови оспореното определение, Административен съд – Перник е приел, че първоначалните жалбоподатели, сред които е и настоящата жалбоподателка Е. Р. М., не притежават качеството „заинтересовани лица“ по смисъла на чл. 131, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), поради което не разполагат с правен интерес от оспорване на заповед № 669/01.04.2024 г. на кмета на Община Перник. Съдът е съобразил, че първоначалните жалбоподатели притежават самостоятелни обекти в сграда с [идентификатор], разположена в поземлен имот с [идентификатор], който не е предмет на оспореното изменение на ПУП-ПЗ и не са непосредствено засегнати от предвижданията му. Установено е, че не се създава ново свързано застрояване, не се допускат намалени отстояния спрямо имотите на първоначалните жалбоподатели, не се променя предназначението на имота и не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на техните имоти. Поради липсата на правен интерес съдът е приел, че жалбата е недопустима, и на основание чл. 159, т. 4 АПК я е оставил без разглеждане, като е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административен акт имат лицата, чиито права или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. При оспорване на подробни устройствени планове кръгът на лицата, които разполагат с правен интерес от оспорването, се определя от специалната разпоредба на чл. 131 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ определя като заинтересовани лица в производството по одобряване на подробни устройствени планове и техните изменения собствениците и носителите на ограничени вещни права върху недвижими имоти, когато същите са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Хипотезите на непосредствено засягане са изчерпателно изброени в чл. 131, ал. 2 ЗУТ и включват имотите – предмет на плана; съседните имоти, когато с плана се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота, предмет на плана; както и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В конкретния случай преценката на настоящата инстанция е относно правния интерес на Е. Р. М., доколкото единствено тя е подала частна жалба срещу определението на Административен съд – Перник. От данните по делото се установява, че Е. Р. М. притежава самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], намиращ се в сграда с [идентификатор], разположена в поземлен имот с [идентификатор]. Предмет на оспорената заповед № 669/01.04.2024 г. е изменението на подробния устройствен план за УПИ II-4909а, кв. 283 (имот с [идентификатор]) по регулационния и застроителния план на гр. Перник. Следователно имотът, в който се намира притежаваният от жалбоподателката самостоятелен обект, не е предмет на оспореното изменение, поради което правният й интерес не може да бъде обоснован с хипотезата на чл. 131, ал. 2 ЗУТ относно имотите – предмет на плана. На следващо място, не са налице предпоставките на чл. 131, ал. 2 ЗУТ относно създаването на свързано застрояване между имота на жалбоподателката и имота, включен в обхвата на плана. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че свързаното застрояване е било предвидено с предходно изменение, одобрено със заповед № 862/21.05.2008 г., и е реализирано на място. Поради това не е налице законовата хипотеза, която да обоснове качеството на жалбоподателката като заинтересовано лице на това основание. Неоснователно е и позоваването на хипотезата на чл. 131, ал. 2 ЗУТ относно допускането на намалени разстояния. Видно от заключението на вещото лице, разстоянието от сградата с [идентификатор] до имотната граница на поземлен имот с [идентификатор] е 4,33 м, а до ограничителните линии на предвиденото застрояване – 7,33 м. От събраните по делото доказателства не се установява с оспореното изменение да се допускат намалени разстояния спрямо имота, в който жалбоподателката притежава самостоятелен обект. Самото наличие на новопредвидено застрояване в близост до съществуващата сграда не е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките на посочената законова разпоредба. Не се установява и наличие на останалите хипотези по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, които биха могли да обосноват правния интерес на жалбоподателката. По делото няма данни с оспореното изменение да се променя предназначението на имота, предмет на плана, или да се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имота, в който се намира притежаваният от нея самостоятелен обект. Доводите относно височината и етажността на предвидената сграда, възможното засенчване, подземните гаражи и местата за паркиране не могат самостоятелно да обосноват активната процесуална легитимация на Е. М.. Тези обстоятелства биха могли да имат значение при преценката за законосъобразността на предвижданията на подробния устройствен план, но само при наличие на правен интерес от оспорването. В производството по проверка на допустимостта на жалбата съдът следва преди всичко да установи дали оспорващото лице принадлежи към кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131 ЗУТ. Неоснователни са и доводите за липса на уведомяване за процедурата по изменение на подробния устройствен план. Задължението за уведомяване е свързано с наличието на законовите предпоставки за участие в административното производство. Липсата на уведомяване сама по себе си не създава правен интерес от оспорване на административния акт за лице, което не попада в определения от закона кръг на заинтересованите лица. Ето защо това обстоятелство не може да обоснове допустимостта на жалбата при липса на предпоставките по чл. 131 ЗУТ. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че Е. Р. М. не е заинтересовано лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ и не разполага с правен интерес от оспорване на заповед № 669/01.04.2024 г. на кмета на Община Перник. При тези обстоятелства жалбата срещу административния акт е недопустима, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 159, т. 4 АПК и производството по делото е прекратено. Предвид гореизложеното обжалваното определение, в частта, предмет на проверка в настоящото производство, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на Община Перник следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът по частната жалба се представлява от юрисконсулт, който представя писмено възражение по частната жалба, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ, разноските следва да бъдат определени в предвидения минимален размер от 40,90 евро. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,