Определение № 389 от 05.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2170/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по искане на адвокат Н. А., в качеството му на пълномощник на Н. Х. Г., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 757 от 02.11.2017 г. на Върховния касационен съд в частта за разноските, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В срока за отговор Прокуратурата на Република България моли да бъдат присъдени разноски в минимален размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателна по следните съображения: Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата предоставя възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица, и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Действително, с постановеното по настоящото дело определение № 757 от 02.11.2017 г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 142 от 16.01.2017 г. по гр. дело № 3140/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, не са присъдени разноски в полза на ответника по касационната жалба. Същевременно в отговора на касационната жалба адвокат А. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като е представил и пълномощно и договор за правна защита и съдействие серия А, № 567368 от 07.04.2017 г., от който е видно, че същият е с предмет представителство и защита пред Върховния касационен съд срещу касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 142 от 16.01.2017 г. по гр. дело № 3140/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, и че помощта е оказана по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата. Предвид гореизложеното молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена, като се присъдят разноски, определени по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на сумата 1185.00 лв. T. определеният размер на процесното възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се равнява на ¾ от минималния размер на адвокатските възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение