Определение № 561 от 08.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5272/2023 г.

Производство по чл. 4б от ЗДТ. С молба с вх. № 1996/02.02.2024 г. жалбоподателят-ответник В. В. К. моли съда да му бъде върната, внесената от него по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лв. В молбата се твърди, че молителят е внесъл двукратно държавна такса от 15 лв. за разглеждане на частната му жалба срещу определение № 262206/30.03.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 1326/2021 г. на Софийския градски съд (СГС) – веднъж таксата е била внесена по сметката Софийският апелативен съд (САС) и втори път – по сметката на Върховния касационен съд (ВКС). Молителят изтъква и че с постановеното по настоящото дело определение № 4295/29.12.2023 г. делото е върнато на САС за произнасяне по частната му жалба. Молбата е основателна. С частна жалба с вх. № 275734/18.05.2023 г. молителят В. К. е обжалвал определение № 262206/30.03.2023 г. по възз. гр. дело № 1326/2021 г. на СГС в частта, с която е оставена е без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по същото въззивно гр. дело прекратително определение № 266715/14.09.2022 г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на молителя (ответник по делото), на основание чл. 74, ал. 4 от ГПК, на сумата 1 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие пред въззивната инстанция. В изпълнение на указанията, дадени му с разпореждане № 263897/07.06.2023 г. на СГС, с молба с вх. 280528/06.07.2023 г. молителят е представил платежно нареждане от 05.07.2023 г. за внесена по сметката на САС държавна такса в размер 15 лв. за произнасяне по частната му жалба с вх. № 275734/18.05.2023 г. САС не се е произнесъл по тази частна жалба на молителя, като в мотивите към постановеното от него определение № 2153/24.08.2023 г. по ч. възз. гр. дело № 2264/2023 г. (с което е потвърдено прекратителното определение № 266715/14.09.2022 г. по възз. гр. дело № 1326/2021 г. на СГС) е приел, че не следва да се произнася досежно разноските, доколкото компетентен за това бил ВКС. С оглед това, след връщането на делото в СГС, последният отново е администрирал частната жалба с вх. № 275734/18.05.2023 г. и в изпълнение на указанията, дадени му с разпореждане № 266177/04.10.2023 г., с молба с вх. 290614/15.11.2023 г. молителят е представил платежно нареждане от 14.11.2023 г. (лист 39 от настоящото дело) за внесена – този път по сметката на ВКС – държавна такса в размер 15 лв. за произнасяне по частната му жалба с вх. № 275734/18.05.2023 г. Обстоятелството, че тази такса от 15 лв. е постъпила по сметката на ВКС на 14.11.2023 г., е удостоверено и със служебна писмена справка от счетоводството на ВКС от 08.12.2023 г. (лист 38 от настоящото дело). С определение № 4295/29.12.2023 г. производството по настоящото частно гр. дело е прекратено и делото е върнато на САС за произнасяне по частната жалба с вх. № 275734/18.05.2023 г. на молителя В. К., както и по частната (неточно наименована „касационна“) жалба с вх. № 273309/24.04.2023 г., подадена от насрещната страна В. К. С. също срещу определение № 262206/30.03.2023 г. по възз. гр. дело № 1326/2021 г. на СГС. Постановеното от настоящия съдебен състав определение № 4295/29.12.2023 г. не е обжалвано от страните и е влязло в сила изцяло на 03.02.2024 г. От горното следва, че внесената с платежното нареждане от 14.11.2023 г. по сметката на ВКС държавна такса в размер 15 лв. за разглеждане на частната жалба с вх. № 275734/18.05.2023 г. на молителя В. К., е недължимо платена от последния, тъй като е повторно внесена по една и съща частна жалба, която не е разгледана от ВКС, а съгласно влязлото в сила определение № 4295/29.12.2023 г. следва да бъде разгледана от компетентния за това САС. С оглед това, съгласно чл. 4б от ЗДТ тази държавна такса в размер 15 лв., внесена по сметката на ВКС, следва да бъде върната на молителя. С молбата си с вх. № 1996/02.02.2024 г. той моли таксата да му бъде възстановена по сметка на неговия процесуален пълномощник адв. Д. К., но конкретна такава банкова сметка не е посочена, поради което същата следва да бъде уточнена допълнително. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение