Решение № 4346 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7022/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Алексия 2002“ ООД, подадена чрез пълномощник адв. В. Чернев, против решение № 10692/27.03.2025 г., постановено по адм. д. № 7354/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-17/01.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по т. X, с която, считано от 01.07.2022 г., е актуализирана преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от електрически централи с инсталирана електрическа мощност над 500 kW до 1,5 MW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство, определена с Решение № Ц-19/28.06.2013 г. на КЕВР, в частта по т. 35, в размер на 475,02 лв./MWh, и е определена премия за тази цена в размер на 86,61 лв./MWh без ДДС, както и с което дружеството е осъдено да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева. В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Излагат се доводи, че определената актуализирана цена не отговаря на реалните пазарни условия, не покрива разходите на производителите, КЕВР не е съобразила надлежно представените становища на производителите и данните за значително увеличение на цените на силажа, използвани били неактуални и неточни изходни данни от НСИ, неправилно били отчетени измененията в разходите за суровини, транспортни горива и труд, а методиката по чл. 32, ал. 4-8 от Закона за енергията от възобновяеми източници не била приложена правилно. Поддържа се още, че заключението по съдебно-техническата експертиза не е било отчетено в пълнота и че при съобразяване на действителните пазарни показатели цената е следвало да бъде увеличена в по-голяма степен. Иска се отмяна на решението на административния съд и отмяна на потвърденото с него решение на КЕВР в оспорената част. Претендират се разноски. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, не представя писмен отговор, но в съдебно заседание се представлява от двама упълномощени юрисконсулти, които оспорват касационната жалба и поддържат, че решението на административния съд е правилно. Ответникът Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страни, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че „Алексия 2002“ ООД е производител на електрическа енергия чрез електроцентрала от процесната група – с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW, работеща чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции с комбинирано производство, поради което има правен интерес да оспорва Решение № Ц-17/01.07.2022 г. на КЕВР в частта по т. X. Установено е още, че в изпълнение на правомощията си по чл. 32, ал. 4 от ЗЕВИ Комисията е провела административното производство, назначила е работна група, изготвен е доклад, проведено е обществено обсъждане, а на 01.07.2022 г. е взето оспореното решение. По делото са били приети основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, от които първоинстанционният съд е извел, че себестойността за производството на 1 MWh електрическа енергия за съответната група производители съответства на изчислената от КЕВР цена от 475,02 лв./MWh, че премията е определена по правилото на § 28, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ като разлика между актуализираната преференциална цена и прогнозната пазарна цена, и че методиката по чл. 32, ал. 4-8 ЗЕВИ е приложена правилно, като са използвани законово определените източници на данни и относителните тегла на ценообразуващите елементи, определени при първоначалното решение № Ц-19/28.06.2013 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следователно е приел, че жалбата срещу него е неоснователна. Настоящият касационен състав намира решението за валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда са правилни като основаващи са на фактическата установеност по делото и приложимото право, като при постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да налагат отмяна. Административният съд е изяснил относимата фактическа обстановка, събрал е всички необходими доказателства, обсъдил ги е поотделно и в съвкупност и е формирал мотиви, които позволяват касационен контрол. Не се установява допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването, че съдът не е съобразил заключението на експертизата. Напротив, от мотивите на решението е видно, че както основното, така и допълнителното заключение са били подробно обсъдени и са послужили за изясняване на именно спорните въпроси относно начина на формиране на актуализираната цена, приложимите източници на данни, ролята на съотношението между отделните суровини и границите на допустимата преценка на КЕВР при прилагане на законовата методика. Обстоятелството, че касаторът тълкува тези заключения в своя полза, не означава, че първоинстанционният съд не ги е обсъдил или че е стигнал до необосновани изводи Неоснователни са и доводите за нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗЕВИ електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува по определената от КЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект, като цената не се изменя за срока на договора, освен в изрично предвидените случаи. Такова изключение е уредено в чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ, според който Комисията ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността само на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8 – разходи за суровини, разходи за горива за транспорта и разходи за труд и работна заплата. Следователно законът не допуска ежегодно преформиране на цялата цена според индивидуалните разходи и търговска стратегия на всеки отделен производител, а предвижда нормативно определен механизъм за актуализация единствено на посочените три елемента, при съобразяване на техните относителни тегла в първоначално утвърдения модел. Именно този правен режим е отчетен правилно от първоинстанционния съд. Касационните възражения по същество се свеждат до несъгласие с нормативния модел и до искане в процедурата по чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ да бъдат отчетени фактически данни, различни от изрично предвидените в закона, както и особеностите на конкретния производител. Такива искания не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 32, ал. 6 ЗЕВИ процентът на изменение на разходите за суровините се определя, като се вземат предвид определените и обявени от министъра на земеделието годишни индекси за изменение на цените на тези суровини. Съгласно чл. 32, ал. 7 ЗЕВИ процентът на изменение на разходите за горива за транспорта се определя въз основа на средната пазарна цена на съответния ценообразуващ елемент за предходната отчетна година, а по чл. 32, ал. 8 ЗЕВИ процентът на изменение на разходите за труд и работна заплата се определя въз основа на данните на НСИ за изменението на средната работна заплата за предходната календарна година. Следователно КЕВР е длъжна да използва именно законово посочените източници и периоди, а не да изхожда от пазарни оценки, частни анализи или икономически виждания на отделни производители относно „реалните“ или „актуални“ равнища на разходите към даден момент. В този смисъл правилно е прието, че не е допустим алтернативен вариант на преизчисление извън законовата методика и извън нормативно определените данни. Правилен е и изводът на административния съд, че при актуализацията не се изменят всички компоненти на първоначално определената цена, а само абсолютните стойности на трите променливи разходни елемента, запазвайки относителните им тегла, установени при първоначалното ценообразуване с Решение № Ц-19/28.06.2013 г. Влязлото в сила първоначално решение по т. 35 определя цялостния регулаторен модел, включително структурата на разходите и нормата на възвръщаемост. Производството по чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ не е производство по ново ценообразуване, а по ежегодна актуализация в рамките на вече определен модел. Ето защо оплакванията на касатора, че не била приложена правилно методиката или че не била използвана среднопретеглената норма на възвръщаемост, са неоснователни, тъй като в това производство не се формира наново цялата цена и не се преразглеждат непроменливите елементи на първоначалното решение. Неоснователни са и доводите, че съдът е следвало да приеме за релевантни твърденията за по-голямо увеличение на цените на силажа, на горивата за транспорт и на разходите за труд, посочени в касационната жалба. Посочените от касатора проценти са извлечени от данни и източници, различни от нормативно релевантните по чл. 32, ал. 6-8 ЗЕВИ, поради което не могат да обусловят извод за незаконосъобразност на административния акт. Законосъобразността на решението на КЕВР се преценява спрямо приложимия закон, а не спрямо предпочитаната от оспорващия икономическа хипотеза. Отделно от това, от допълнителното заключение се установява, че използваното съотношение на суровини е част от регулаторния модел за съответната група производители и че конкретното технологично решение на всеки инвеститор относно вида и количеството суровини е въпрос на индивидуално управление и оптимизация на дейността, което не може да се прехвърля като регулаторен риск върху всички крайни потребители чрез изменение на преференциалната цена извън закона. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че евентуалните по-високи разходи на конкретен оператор не водят сами по себе си до незаконосъобразност на груповата цена, определена по нормативен ред. Неоснователно е и оплакването, че КЕВР не е съобразила представените становища на производителите. От данните по делото и от мотивите на първоинстанционното решение се установява, че в административното производство е проведено обществено обсъждане, постъпилите възражения са били разгледани, а КЕВР е изложила мотиви по спорните въпроси. Законът не изисква административният орган да възприеме доводите на заинтересованите лица, а да ги обсъди при формиране на волята си. При липса на нарушение на процедурата и при наличие на мотиви не може да се приеме, че е налице порок по чл. 146 АПК само защото крайният резултат не съвпада с исканията на производителя. Изводите на първоинстанционния съд съответстват и на установената практика на Върховния административен съд по аналогични спорове, включително по въпроса, че коефициентът по чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ се прилага към стойността на отделните променливи ценообразуващи елементи, а не към общия размер на преференциалната цена, както и че в производството по ежегодна актуализация не се извършва ново пълно ценообразуване, а се актуализират само посочените от закона разходни компоненти. Същият подход е възприет и в предоставеното като пример решение на ВАС по сходен спор относно актуализация на преференциална цена за електроенергия от биомаса. По изложените съображения касационният състав приема, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, без съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при пълнота на доказателствения анализ. Касационната жалба е неоснователна, а решението на Административен съд София-град следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора разноски не се дължат. Основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер евровата равностойност на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение